Днес ще си говорим за едно от най-тежките престъпления – умишлено убийство. С оглед сложността му, умишленото убийство разкрива доста специфики, част от които ще се опитам да разгледам в днешния материал.
Основен състав на умишлено убийство.
Основният състав на умишлено убийство се съдържа в чл. 115 от Наказателния кодекс (НК), чийто текст гласи: „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години”. Самата разпоредба е привидно кратка, но изключително съдържателна. От нея се извеждат няколко важни характеристики на престъплението.
Човешкият живот.
Чрез това престъпление се засяга неотменимото основно човешко право – животът. Нашето право е изградено на плоскостта на максимална защита на личността и нейния живот. Точно и затова убийството е едно от малкото престъпленията, при които съгласието на жертвата не изключва наказателната отговорност на дееца. Евтаназията у нас също е престъпление, макар човек да дава съгласието си животът му да бъде отнет.
Убийството представлява отнемане на човешки живот. Животът има своите времеви граници. Така, за начало на човешкия живот наказателното право възприема началото на родилните мъки на майката. За край на човешкия живот се смята настъпването на биологичната смърт на лицето. Извън тези предели няма да е налице умишлено убийство, но може деянието да представлява друго престъпление. Умъртвяването на лице, след десетата гестационна седмица до началото на родилните мъки на майката, не представлява убийство, а криминален аборт. Криминалният аборт сам по себе си също е престъпление!
Nota Bene! За целите на наказателния процес и квалифицирането на едно деяние като умишлено убийство, следва да се прави разлика между клинична и биологична смърт. При клиничната е налице преустановяване на действията на жизненоважни функции – дишане, сърдечна дейност и др. Биологичната смърт от своя страна представлява началото на разпад на клетките на организма. За да е налице убийство, то следва да е настъпила биологичната смърт, защото макар и много рядко, е възможно лицето да бъде извадено от състояние на клинична смърт.
Умъртвяване.
За да е налице умишлено убийство, то деецът трябва да причини настъпването на биологичната смърт на друго лице. Няма значение дали смъртта е предизвикана чрез някакво действие (например стрелба с пистолет), или чрез бездействие (например майка оставя детето си да умре от глад). Няма значение дали смъртта настъпва веднага, или в един по-късен етап. За резултата на престъплението няма значение и дали лошото здравословно състояние на починалия е допринесло, или не.
Съществен елемент за отговорността на дееца е наличието на причинно-следствена връзка между неговото действие или бездействие с настъпилата смърт на пострадалия. В процеса на доказване в наказателния процес се изследва дали смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица от действията или бездействията на дееца. Ако се установи, че между тях и смъртта на пострадалия няма причинна връзка, то няма да е налице и умишлено убийство.
Умисъл.
Последният и най-важният елемент от престъплението е наличието на умисъл. Умисълът е вид на вината. Вината от своя страна, представлява психическото отношение на дееца към извършеното деяние. Най-общо казано, вината е психическата нагласа на дееца към престъплението. При умишлените престъпления деецът предвижда какво ще настъпи от неговите действия и желае именно това. Доколкото при непредпазливите престъпления, деецът или не предвижда до какво ще доведат неговите действия, или ако го предвижда – смята, че може да го предотврати. Характерни непредпазливи деяния са престъпленията, свързани с ПТП, доколкото характерни умишлени деяния са притежанието на наркотици за лична употреба, както и хулиганство.
При умишлено убийство, деецът трябва да предвижда, че неговите действия са насочени към умъртвяването на друго човешко същество и да иска именно настъпването на този резултат. Човешкият живот, както вече споменах, е с особена важност, затова са предвидени и множество състави за непредпазливо причиняване на смърт, за които очаквайте информация в някои от следващите публикации на сайта.
Квалифицирани състави на умишлено убийство.
Квалифицираните състави на умишлено убийство са почти идентични с квалифицираните състави на телесните повреди. Условно по-тежко наказуемите състави на умишлено убийство могат да се разделят на 4 групи:
По-тежко наказуеми състави на умишлено убийство, с оглед особеностите на пострадалия.
В тази група се включва умишлено убийство:
- На длъжностно лице.
- На представител на обществеността.
- На военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска.
Nota Bene! За да е налице по-тежко наказуем състав на умишлено убийство на някое от тези лица, е необходимо то да е извършено при или по повод на службата на пострадалия!
- На лице, ползуващо се с международна защита. С международна защита се ползват лицата, за които е предвидена такава в международен договор, по който Република България е страна. За разлика от предишните три категории лица, тук не е необходимо убийството да бъде свързано със службата на жертвата, за да е налице по-тежко наказуем състав на умишлено убийство.
- На баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря. Тук следва да се отбележи, че винаги когато е налице умишлено убийство на родител ще е налице по-тежко квалифициращият състав, но ако е убито осиновено дете, то деянието ще се наказва по обикновения състав. Това законодателно решение често е критикувано в обществото.
- На бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице. По отношение на първите два квалифициращи признака на умишлено убийство, следва да се отбележи, че ще е налице по-тежко наказуемо деяние, но само и единствено, ако е деецът е осъзнавал факта, че лицето е малолетно или жената е бременна. В противен случай ще е налице единствено обикновеното убийство.
- На лице, което се намира в безпомощно състояние. Под това понятие следва да се разбира всяко едно лице, което, независимо поради какви причини, не е в състояние да се защити
Квалифициращи признаци на умишлено убийство, с оглед качествата на извършителя.
В тази група се включват умишлено убийство:
- Извършено от длъжностно лице, от представител на обществеността или от полицейски служител при или по повод изпълнение на службата му.
- Извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Повече за организирана престъпна група можете да прочетете в отделната ми публикация по темата.
- Извършено от рецидивист и от лице, извършило друго умишлено убийство, за което няма постановена присъда.
По-тежко наказуеми състави на умишлено убийство, с оглед начина на извършването му.
В тази група се включва няколко състава на умишлено убийство:
- Извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина. В тази хипотеза се изисква начинът по който е извършено убийството, да е такъв, че да създава опасност за живота на мнозина. Например – убийство чрез бомба.
- Извършено с особена жестокост. Под особена жестокост се има предвид убиецът да е изпитал удоволствие от умъртвяването. Следва деецът да е демонстрирал особено желание и упоритост, докато е извършвал умишлено убийство. Важна особеност е, че действията му могат, както да предхождат умъртвяването, но така и да са след отнемането на живота. Например – разчленяването на трупа.
- Извършено по особено мъчителен за жертвата начин. В тази хипотеза се визира случай, в който пострадалият изпитва много по-големи физически мъчения, отколкото при други случай на умишлено убийство.
- Извършено в условията на домашно насилие. Повече за домашното насилие можете да прочетете в отделната ми публикация по темата.
Квалифициращи признаци на умишлено убийство, с оглед субективните намерения на дееца.
По-тежко се наказва и умишлено убийство:
- Извършено с користна цел. В този случай, убийството е средство деецът да получи някаква облага, например – наследство.
- Извършено с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление.
- Извършено с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия.
- Извършено предумишлено. Тук характерното е, че решението за извършване на убийството е взето предварително и когато деецът е бил в спокойно състояние. Характерно при този случай е, че деецът е премислил внимателно всички „ЗА” и „ПРОТИВ” извършването на умишлено убийство и въпреки това е взел решението да го направи.
- Извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.
Наказанието, предвидено за всички тези по-тежко наказуеми случаи на умишлено убийство, е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Най-тежко наказуеми състави на умишлено убийство.
Последна хипотеза касае единствено убийството на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, ЧСИ и помощник-ЧСИ, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност или на медицински специалист, на учител (възпитател) при или по повод изпълнение на службата или функцията му. В този случай предвиденото наказание е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
По-леко наказуеми състави на умишлено убийство.
Законът предвижда и няколко случая, в които с оглед особеността им, наказанието за умишлено убийство е по-леко:
- Умишлено убийство, при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Този случай е изключително сложен, създавайки множество проблеми в практиката. Точно и затова, считам че е необходимо в един по-преден етап да бъде подробно обяснено в отделен материал. На този етап, единствено следва да отбележа, че предвиденото наказание е лишаване от свобода до пет години.
- Умишлено убийство в състояние на афект, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този случай наказанието е лишаване от свобода до една до осем години при обикновения състав на убийство и лишаване от свобода от три до десет години при по-тежко наказуемите състави.
- Умишлено убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него. В този случай, законодателят е счел, че деянието е по-леко наказуемо, тъй като съзнанието на майката е замъглено с оглед на множеството психически и физически процеси и промени, които раждането предизвиква у нея. Наказанието за този вид убийство е лишаване от свобода до три години.
- Умишлено убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид. В този случай, деянието е по-леко наказуемо, заради шока, който родителите изпитват от вида на чудовищния вид на рожбата им. Наказанието за този вид деяние е лишаване от свобода до една година или пробация.
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
