Крайна необходимост – понятие.
“Крайна необходимост” е изключително важен класически институт на наказателното право. По своята същност това е определена хипотеза, при която макар да се извършва престъпление, то не се наказва. Напротив – приема се, че извършването на престъпление е общественополезно. Понятието в наши дни заема важно място и в административното наказване. По-долу ще се опитам да разкрия основните аспекти на понятието крайна необходимост, както и ще посоча примери от практиката на съдилищата.
Дефиницията на крайна необходимост в наказателното право.
Легалната дефиниция за крайна необходимост се съдържа в чл. 13 от Наказателния кодекс, според която: „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.“ На базата на законовото понятие разкриваме няколко основни негови белези:
Непосредствена опасност.
Първото условие, за да е налице крайна необходмист, е наличието на непосредствена опасност от увреждането на правно защитени интереси. Тези интереси могат да бъдат всякакви, без значение дали те са частни или публични. Под непосредствено следва да се разбира започналата, но неприключила опасност.
Пример: Избухва пожар в съседния апартамент, докато обитателите му ги няма. Това обстоятелство може да се счете като основание да се разбие вратата на апартамента (което представлява престъплението: повреждане на чужда вещ) и след това да се влезе в него (престъплението: проникване в чуждо жилище). За да е налице, обаче, крайна необходимост в тази хипотеза е необходимо пожарът да е възпламенен, но да не е огасен. *
Nota Bene! За да е налице крайна необходимост е необходимо да не е налице човешко нападение!
Крайна необходимост за загасяване на пожар.
Невъзможност за избягване на опасността по друг начин.
Второто условие, за да е налице крайна необходимост, е да не съществува друг начин за избягване на опасността. Тоест, извършването на престъпление трябва да е единственият начин за запазването на застрашените интереси. Пример за такава крайна необходимост е безпричинно нападение от куче. Единственият начин за защита е умътвъртвяването му чрез законно притежавано огнестрелно оръжие. По този начин, макар деецът да проявява жестокост към гръбначно животно, което е престъпление по чл. 325б от НК, то той действа в условията на защита на собствения си живот. Това е така, защото въпреки множеството опити и борба да отмести кучето – те са били неуспешни. **
Nota Bene! Чрез крайната необходимост е недопустимо да се причинява смърт или вреди на хора!
Съразмерност на причинените вреди.
Последното условие, за да е налице крайна необходимост е причинените вреди да бъдат по-малки от предотвратените. В противен случай ще е безпредметно причиняването им. Така, няма да е налице крайна необходимост, ако за предотвратяването на пожар бъдат изпотрешни всички вещи, намиращи се в горящия апартамент от горния пример.
Крайната необходимост в административното право.
Крайната необходимост в административното наказване намира отражение в чл. 8 от ЗАНН, според който: “Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.” Уредбата по този начин препраща към понятието, което описахме по-горе. Най-често в административното наказване и по-специално при нарушения по Закона за движението по пътищата като крайна необходимост е приемано шофирането в аварийна лента или превишаването на скоростта при наличието на пътник в автомобила, който се нуждае от бързо транспортиране за оказване на медицинска помощ. ***
Понятието, което разгледахме, е едно от най-сложните в наказателното и административното наказване. Неговото точно и правилно прилагане създава трудности в практиката. Нееднократно и в практиката – различни съдебни инстанции са решавали по различен начин един и същи казус, именно заради липсата на разбирателство по отношение на наличието или липсата му. Точно и затова, ако считате, че сте извършили дадено деяние, но имате уважителни причини за това и попадете в тази хипотеза: не се колебайте да потърсите някой от опитните специалисти в адвокатската ни кантора.
*** Използваните примери в статията са реални казуси от практиката на съдилищата. Това, че един правен казус е решен по този начин от даден състав не означава, че подобна хипотеза ще бъде разрешена по същия начин!
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
