Неизбежна отбрана – понятие.
“Неизбежна отбрана” като институт е един от най-важните в сферата на наказателното право. Неговата цел е да защити основно наше право – да се противопоставим и да се защитим от нападение срещу нас или нашите блага. Правото ни на защита, обаче, не е безгранично. В рамките на днешния материал ще се опитам да очертая основните аспекти на института. Също така ще се опитам да отговоря на важния въпрос – кога и в какви граници можем да се самоотбраняваме.
Основни аспекти на неизбежната отбрана.
Уредбата на института на неизбежната отбрана се съдъръжа в чл. 12 от Наказателния кодекс. Според него: “Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“.
Иначе казано – защитата при неизбежната отбрана е средство за пресичане на нападение. Целта на тази защита е осуетяването на възможните вредни последици от това нападение. От тази дефиниция могат да бъдат обособени три групи въпроси, които касаят института и ще разгледаме по-долу:
- Какво представлява нападението?
- Какво представлява защитата срещу това нападение?
- Какви са пределите на неизбежна отбрана?
Nota Bene! Неслучайно институтът е наречен отбрана, а не самоотбрана, тъй като всяко едно физическо лице може да защити правните интереси, които се засягат с нападението, независимо дали тези интереси са негови или на трето лице. Тоест, ние можем да защитим и трето лице от нападение.
Нападение при неизбежна отбрана.
За да възникне правото ни на неизбежна отбрана е необходимо срещу нас да е започнало, но неприключило човешко нападение. В рамките на тази дефиниция могат да се обособят нови три групи, касаещи единствено нападанието при неизбежна отбрана:
Човешка проява.
За да е налице неизбежна отбрана е необходимо нападанието срещу нас или нашите ценности да произхожда от човек. Ако опасността за тях не произлиза от човешка дейност, а стихийни, природни или други обстоятелства, то тогава ще е налице хипотезата на крайна необходимост, която обсъдихме в един от предходните материали. Темата за крайната необходимост можете да прочетете тук.
Nota Bene! Използването на куче, което бива „насъскано“ срещу нас се възприема като човешка проява. В този случай животното представлява средство, което нападателят използва, за да ни увреди. Тоест, нападението идва от човека, който “насъсква” кучето.
За да се възприеме, че е човешка проява не е необходимо нападателят да е вменяем, нито е от значение дали лицето ще може да понесе наказателна отговорност за действията си. Така, нападателят може да бъде душевноболно лице или малолетен.
Пример: Ако срещу нас се е затичало видимо душевноболно лице, което държи дълъг нож в ръка и замахва с него към лицето ни, ние сме в пълното право да отблъснем нападението му като му нанесем вреди. В конкретния пример: душевноболното лице няма да понесе наказателна отговорност, тъй като е невменяемо. Ние също няма да носим наказателна отговорност, защото сме се отбранявали от непосредствено нападание. Стига, разбира се, защитата да е в необходимите предели.
Непосредственост на нападението.
Вторият важен елемент за обуславянето на неизбежна отпрада е наличието на непосредствено нападение. Под непосредствено нападание следва да се разбира всяко едно нападание, което е започнало, но все още не е завършило. Налице е създадена и все още съществуваща реална опасност от увреждането. Всяко едно противоправно нападение има своето начало и край. Неизбежна отбрана може да има, само и единствено, ако нападението е започнало, но не е завършило.
Начало на нападанието.
Под начало на нападението се приема първото действие, от което може да настъпи увреждане. Тоест, опасността от увреждане е възможно да бъде реализирана във всеки следващ един момент, без каквито и да е било други условия. На практика е възможно някое лице да ни говори на висок глас и да заплашва, че всеки един момент ще ни нападне физически. До момента, в който същият не замахне да изпълни заканата, няма да е налице противоправно нападание. Заплахата, обаче, сама по себе си, остава престъпление.
Край на нападанието.
Според теорията и практиката са налице три хипотези, при които се приема, че нападанието е завършено:
- Нападателят се е отказал от противоправните си действия.
- Нападният интерес е окончателно увреден.
- Защитаващият се е отблъснал нападанието.
Ако някое от тези три събития е настъпило, то се счита, че нападанието е приключило. Тогава отбраняващото се лице няма да действа в условията на неизбежна отбрана.
Противоправност на нападанието.
Нападението, попадащо в обхвата на неизбежна отбрана, освен да е непосредствено, то трябва да бъде и противпоравно. Под противоправно следва да се разбира всяко едно нападение, което ние не сме длъжни да търпим по закон. Хипотезата, при която се оказва съпротива при арест, няма как да бъде третирана като неизбежна отбрана.
Защита при неизбежна отбрана.
След като изяснихме основните въпроси относно нападанието при неизбежна отбрана е време да се занимаем с въпроса за защитата и нейните предели. На първо място е важно да се уточни кой може да се защитава? По смисъла на НК, защитата може да бъде упражнена от всеки един гражданин, освен нападателя. Защитата винаги представлява активни действия, насочени към конкретния нападател с цел преустановяване на нападението. Няма значение за приложението на неизбежната отбрана обстоятелството, че сме могли да избягаме; да се укрием или да потърсим чужда помощ и т.н. Ние имаме право на отбрана, но не и задължение. Именно заради това, ние можем да решим да не се отбраняваме.
Предели на защита.
Какви са пределите на защита или по просто казано: до къде се простира правото ни да се отбраняваме? До колко можем да нараним нападателят ни? Пределите на неизбежна отбрана е един от най-сложните въпроси в практиката. Неговият отговор зависи от всяка една конкретна фактическа обстановка и пълните данни за случая. За съжалаение, отговорът в голяма степен зависи от субективна оценка на правоприлагащия. На практика е възможно и се случва различни съдебни състави да отговарят различно по един и същи казус. Независимо от това, правната теория е изследвала задълбочено въпроса и e поставила “рамка” на необходимите предели. Тя се състои от два основни фактора: опасността на нападението и неговият характер. По-долу ще ги разгледаме.
Опасност на нападението.
Първото нещо, което се изследва при преценката за неизбежна отбрана, е до колко е опасно нападението? На този въпрос се отговаря чрез изследване степента на опасност на нападанието. Тя се определя от това до колко е било възможно да се увредят защитените интереси. За да се определи конкрететната степен на опасност се вземат предвид множество различни фактори и обстоятелства. Сред тях са начинът на нападението (негова сила, интензитет и средства); времето и мястото на нападанието; броя на ударите и други. Изследва се още ценността на обекта на нападението (дали е насочено към правото на живот; телесен интегритет; собственост; полова неприкосновеност и др.)
Пример: Ако двама възрастни и атлетични мъже нападат младо момиче с цел да я изнасилят е налице годно нападение. Това нападение е реално застрашаващо половата ѝ неприкосновеност. Ако 5-годишно момиче напада възрастен мъж с шамари, трудно би се достигнал до извод за наличие на годно нападение, на което да се отговори с нанасянето на вреди. Това е така, защото във вторият случай трудно може да се стигне до хипотеза, при която възрастният мъж да претърпи вреди.
Характер на нападанието
Характерът изхожда от ценността на обекта на нападението (правото на живот; здраве; собственост; сексуална неприкосновеност и т.н). Преценката се прави в съотвествие на релано причинените вреди на нападателя с тези, които нападението реално е застрашавало. В горепосочения пример с младото момиче, ако то е извадило от дамската си чанта лютив спрей и е напръскало двамата мъже по очите, с действията си тя уврежда здравето на нападателите си, защитавайки сексуалната си неприкосновеност. Това е допустимо, тъй като опасността от настъпване на вредите е била много голяма и характерът на нападението не е бил в явно несъотвествие. Явно несъотсветсвие ще бъде налице, когато се защитават по-малко ценни правно защитени интереси от много по-ценни правно защитени интереси.
Пример! Млад мъж опитва да открадне дрехи в търговски център. В последствие бива прострелян в главата от охранителя, издъхвайки на място. Тук ще е налице явно несъответсвие, тъй като правото на собственост, което е засегнато с кражбата на дрехите е много по-малоценно от правото на живот на нападателя. Собственикът на магазина търпи по-малко вредни последици от кражбата, отколкото човекът, загубил живота си.
Предели на неизбежна отбрана.
Според НК, неизбежната отбрана не е престъпление, когато е в необхидмите предели. На практика, определянето на тази „рамка“ се явява най-спорното и важно за конкретния случай обстоятелство, тъй като е от изключително важно значение конкретната фактическа обстановка и не може да се отговори предварително на въпроса кои са необходимите предели?
Именно поради това препоръчваме с вашия казус да се запознае адвокат, специализирал се в наказателното право, който ще открие всички необходими предпоставки, които да докажат, че е действано в пределите на неизбежната отбрана. На практика всеки един от нас е чувал през живота си поне веднъж градската легенда, че „на нож само с нож може да се отговори“, която освен, че в повечето практически случаи е невярна, води и до неправилната предварителната нагласа, че не можем да използваме оръжие, поради факта, че нападателят е невъоръжен.
Nota bene! Законът прави изключение за превишаването на пределите в чл.12, ал.3 от НК:„Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.“ Разпоредбата постановява, че при всяко нападение с насилие или с взлом в жилище, никога няма да има превишаване на пределите на неизбежната отбрана, независимо, че защитата не отговаря на опасността и/или на характера!
Неизбежна отбрана при провакация?
Провокаторът може ли да се позове на неизбежната отбрана, когато след провокацията си бива нападнат? Съдебната ни практика е единодушна, че отговорът на въпроса е отрицателен. Приема се, че провокацията съдържа в себе си „съгласие на нападнатия“ за неговото евентуално увреждане, без значение дали цели да се саморазправи с лицето, което провокира, за да засегне безнаказано провокираното лице (заобикаляйки закона – НК) или бива воден от други лични мотиви като дискридитиране на провокирания и др. Тоест, ако сме провокирали дадено лице да ни нападне, не можем да се позовем на неизбежната отбрана и евентуално ще носим наказателна отговорност, ако сме причинили съставомерни вреди на нападателят.
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел“наказателно право” .
