Наказателно право

Телесна повреда. Видове телесни повреди. Наказания и Защита.

Телесна повреда. Адвокат.

Какво е телесна повреда?

Телесната повреда представлява неправомерно увреждане върху тялото на човека. Телесната повреда може да бъде различна по степен и вид. В българското право са познати три основни класификации – лека телесна повреда, средна телесна повреда и тежка телесна повреда. Най-често телесната повреда се причинява в резултат на побой, но е възможно тя да настъпи и при други обстоятелства, като например в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП). В днешния материал ще разгледаме трите степени на телесните повреди и кога е налице всяка една от тях.

Тежка телесна повреда.

Тежката телесна повреда е установена в чл. 128 от Наказателния кодекс. Според разпоредбата е налице тежка телесна повреда, когато е причинено:

Продължително разстройство на съзнанието.

Това състояние е налице, когато съзнанието на лицето е увредено до такава степен, че го прави напълно социално непригодно. При този вид телесна повреда се прави преценка за възможността за излекуване на пострадалото лице. За да е налице тежка телесна повреда е нужно прогнозата на вещото лице-медицински експерт, че това състояние ще протече без сигурна благоприятна прогноза за неговото излекуване. Ако прогнозата е за временно и излечимо състояние, то телесната повреда няма да е тежка.

Пример за такова състояние е черепно-мозъчно увреждане, водещо до трайни изменения в психиката на пострадалия.

Постоянна слепота с едното или с двете очи.

В тази хипотеза не е нужно слепотата да е абсолютна. Достатъчно е зрението на лицето да е намалено до степен, в която да не възприема предмети и обекти от близко разстояние. Необходимо е зрението да не може да се възстанови напълно. Дори да е налице подобрение по време на лечението, то не се взима предвид при квалификацията на деянието и то остава тежка телесна повреда.

Постоянна глухота.

Отново не е нужно глухотата да е абсолютна. Достатъчно е лицето да загуби способността си да чува от съвсем близко разстояние обикновен говор или други звукови сигнали. За разлика от постоянната слепота, пострадалият трябва да е загубил слух и с двете уши. Ако слухът е загубен само с едното ухо, няма да е налице тежка телесна повреда.

Загуба на речта.

При този вид увреждане, пострадалият трябва да е загубил способността си да изговаря членоразделна реч. Затрудняването на речта, свързано с по-бавно или трудно изговаряне на думи, няма да бъде тежка телесна повреда. Тоест, пострадалият трябва напълно да загуби способността си да говори, а не единствено да е затруднен при упражняването на речта.

Пример за такъв вид повреда отново е увреждане, водещо до парализа на гласните струни.

Детеродна неспособност.

При този вид увреждане се касае за необратимо засягане на детеродните органи и пострадалият губи необратимо възможността да има деца по естествен път.

Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган.

При този вид телесна повреда е нужно едновременно да е налице обезобразяване + намаляване функциите на речта или сетивен орган. При обезобразяването се стига до загрозяването на пострадалия, при което се създава неприятно отражение при възприемането му от други лица, както и неприятни емоционални изживявания за самото лице. Под разстройство на речта се има предвид засягане функцията на говора, без да настъпва пълна загуба на речта. Под сетивен орган се има предвид увреждане на функции, свързани със зрението, слуха, обонянието или вкуса.

Примери за такива увреждания са откъсването на части от ухото, устните или носа на пострадалия.

Загуба или осакатяване на крак или ръка.

Под загуба се има предвид цялостното отстраняване на тези части. Под осакатяване – крайникът не е отстранен напълно, но в резултат на увреждането е загубил основните си функции, а именно: хватателната способност при ръката и двигателната функция при крака.

Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Тази хипотеза е налице при настъпването на тежко болестно състояние с голяма продължителност. Пример, за такова увреждане се смята причиняването на травматологична епилепсия.

Загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб.

Тежка телесна повреда.

Средна телесна повреда

Средната телесна повреда е уредена в чл. 129 от Наказателния кодекс. Съобразно този текст, тя е налице, когато е причинено:

Трайно отслабване на зрението или слуха.

Това са увреждания, които водят до намаляване способностите на зрението или слуха, без те да водят до пълна глухота или слепота. За да е налице средна телесна повреда е необходимо също така това увреждане да е трайно, т.е. да продължава повече от 30 дни.

Трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата.

Под затрудняването на речта обикновено законодателят има предвид наранявания, които водят до сериозно затруднение на пострадалия да се изразява с членоразделна реч. Това са повреди, обикновено в областта на устната кухина и са свързани с причиняването на фъфлене, заекване, бавно изразяване на думите и др. Под затруднение движението на крайниците, снага или врата се касае за невъзможност за извършване на движения в пълен обем. Това обикновено са счупвания или пуквания на костите, изкълчвания на ставите, скъсването на връзки или др. За да е налице средна телесна повреда е необходимо нараняванията да са трайни, т.е. затруднението да продължава повече от 30 дни.

Трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност.

За да е налице средна телесна повреда е нужно засягането на половите органи да е трайно, т.е. повече от 30 дни. Също така, засягането им не трябва да води до детеродна неспособност, в противен случай ще е налице тежка, а не средна телесна повреда.

Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Според практиката, ако челюстта не е счупена, а е само спукана, пак е налице средна телесна повреда. В хипотеза на избиване на зъби не е нужно зъбът да е паднал напълно. Практиката приема за средна телесна повреда и случаи, при които зъбът е разклатен до такава степен, че падането му е неминуемо. За да е налице средна телесна повреда, зъбите следва да се естествени, т.е. тази хипотеза не обхваща имплантите. Избитите зъби също така е нужно да са функционални. Няма да е налице телесна повреда, когато избитите зъби са разрушени, силно разклатени или неизлечимо болни. Когато се касае за млечен зъб на малко дете, обаче, ще е налице средна телесна повреда. За да е съставомерно деянието е нужно да се затруднява дъвченето или говореното. Практиката на съдилищата е в посока, че липсата на почти всеки един зъб в устата води до затруднение при дъвчене или говорене.

Обезобразяване на лицето или на други части от тялото.

Тук отново се касае за загрозяване на човешкото тяло. Обикновено това са дълбоки прорезни рани по лицето, деформиране на вежди или клепачи, изменения в положението на носа, промяна на походката и др. Тези увреждания трябва да имат постоянен характер. При определянето на обезобразяването, за разлика от всички останали увреждания, се вземат предвид и личните качества на пострадалия – възрастта и начина, по който е изглеждал физически, преди нараняването. Съдебната практика възприема за възможно и обезобразяването на лице с предишни физически дефекти, ако новите наранявания се отразяват съществено.

Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При тази хипотеза се има предвид такова увреждане, което води до постоянни неблагоприятни последици за пострадалия, които в нито един момент не са превръщат в опасност за живота му.

Пример за такъв вид увреждания е затруднения в дишането, хронични изменения на кожата и др.

Разстройство на здравето, временно опасно за живота.

При тази хипотеза се възприема, че от причиненото състояние на пострадалия е еднакво възможен, както летателния изход, така и възстановяването му.

Пример за такова състояние е кратковременната кома.

Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Nota Bene! Когато са причинени повече от една телесни повреди, при квалификацията на деянието се взима предвид най-тежката от тях!

Средна телесна повреда.

Лека телесна повреда

Под лека телесна повреда се взимат предвид всички останали увреждания на човешкото тяло, които не се характеризират като средна или тежка телесна повреда. Те се делят на два вида: лека телесна повреда и болки и страдания.

При първия вид се касае за наличието на външни белези по човешкото тяло, макар и минимални, като например оток, рана, изкълчване и др. Във първата хипотеза може да се касае и за по-тежко увреждане, което обаче не може да се характеризира като средна телесна повреда. Например: отслабване на зрението за период по-малък от 10 дни или избиване на зъб, който не затруднява говореното или дъвченето.

Вторият вид телесна повреда е такава, при която не настъпват изменения в тялото. При нея пострадалият единствено изпитва временни болки и страдания. Към този вид телесни повреди спадат временни зачервявания от шамари, ощипвания, ухапвания и др.

Nota Bene! Леката телесна повреда е престъпление от частен характер. Това означава, че се преследва по тъжба на пострадалия, който следва да докаже извършеното престъпление по реда и правилата на НПК. Тъй като това е сложен процес, за успешното развитие на производството е нужно участието на специалист – адвокат по наказателно право.

Наказуемост на телесните повреди.

За причиняване на тежка телесна повреда е предвидено наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. За средна телесна повреда наказанието е до 6 години лишаване от свобода. За лека телесна повреда се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, когато се касае за по-тежко наказуемата телесна повреда и лишаване от свобода до 6 месеца, пробация или глоба от 100 до 300 лева, когато се касае за по-леко наказуемата телесна повреда.

Nota Bene! В кантората непрекъснато получаваме запитвания за това дали е възможно приложението на условното осъждане, когато се касае за средна или тежка телесна повреда. Отговорът е да, особено когато се касае за средна телесна повреда. Това е и най-често срещаното наказание: 3 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

По-тежко се наказва телесна повреда, когато е причинена:

  • на и от длъжностно лице,
  • на собствените майка или баща,
  • на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице,
  • по начин, особено мъчителен за пострадалия,
  • в условията на домашно насилие,
  • повторно, когато се касае за средна или тежка телесна повреда,
  • от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
  • с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия,
  • по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост,
  • с користна цел,
  • с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление,
  • по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.

В тези случаи, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години при тежка, от 2 до 10 години при средна и до 3 години при лека телесна повреда.

По-леко се наказва телесна повреда, извършена в състояние на афект, както и средна или тежка телесна, причинена по непредпазливост.

Лека телесна повреда

Защита.

Ако сте обвинени в извършване на такова престъпление, най-добре да се обърнете към опитен специалист в областта. При разследването на този тип прояви, доста често органите на МВР или прокуратурата допускат множество грешки, които могат да осуетят реализирането на наказателната отговорност и съответно постигането на оправдателна присъда. Такова често срещано нарушение е неправилното окачествяване на повредата като тежка или средна, когато се касае за средна или лека. Една от целите на адвоката е да съдейства за разкриването на обективната истина чрез законосъобразното развитие на наказателното производство и противодействие на процесуалните нарушения. В практиката ми, неедократно се е стигало до оправдателна присъда, именно защото са допуснати грешки при събирането и проверката на доказателствения материал.

От друга страна, опитният адвокат съдейства и за доказването на фактите в полза на обвиненото лице. Независимо дали са свързани с обстоятелствата около причиняването на телесната повреда или са факти, свързани с личността на дееца и обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание от съда при определянето на конкретното наказание. По този начин се цели постановяването на по-леко наказание, дори при развитие на наказателното производство без допуснати същетвени процесуални нарушения.


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още интересни статии. Там ще намерите още теми, свързани с административното и наказателно право, както и с правата на човека.

5/5 - (23 votes)

Related Posts

2 thoughts on “Телесна повреда. Видове телесни повреди. Наказания и Защита.

  1. С благодарностью! Отлично информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *