Разпространение на наркотици. Защита.

Видове престъпления, свързани с наркотични вещества.

Разпространение на наркотици е най-тежкото сред престъпленията, свързани с наркотични вещества. Условно престъпленията, свързани с наркотици, могат да бъдат обособени в четири групи:

• Психофармакологични престъпления. Това са всички престъпления, извършени под въздействие на наркотици. Най-видният пример за такова престъпление е изследваното в предишни материали – шофиране след употреба на наркотици.
• Престъпления от икономическа принуда. В тази категория спадат всички престъпления, които са извършени с цел набавяне на пари за наркотични вещества. Такива най-често биват кражба, грабеж или измама.
• Системни престъпления или наричани още престъпления, свързани с функционирането на наркопазарите. При тях е характерно, че наркотичните вещества служат като основен доход на извършителите им. Най-класическото сред тези престъпления е сформирането и/или участието в престъпна група.
• Престъпления срещу режима на наркотични вещества. В тази група попада обсъжданото днес престъпление – разпространение на наркотици. Към него се числи и изследваното преди в блога: притежание на наркотици за лична употреба.

Общи постановки, свързани с разпространение на наркотици.

Що се касае за престъпното разпространение на наркотици, следва да се изясни, че до голяма степен намират правилата, свързани и с притежанието за лична употреба, които вече изяснихме:

• Така, на първо място, за да се касае за разпространение на наркотици е необходимо веществата да са обявени от закона за наркотични. Те са подробно описани в списъците към Закона за контрол на наркотичните вещества.

Nota Bene! Ако веществото не присъства в тези списъци, то няма да е налице престъпление!

• На второ място е необходимо да липсва съответно разрешение за тяхното притежание и разпространение. Ако е налице съответното разрешително, то отново няма да се касае за престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

На следващо място следва да се изясни, че когато се касае за това престъпление не се има предвид единствено продажбата на наркотици. Законодателят е предвидил за разпространение на наркотици да се наказва всяко едно производство, преработка, придобиване или държане на наркотици със цел „разпространение“.

Разпространение на наркотици като форма на изпълнително деяние.

Под разпространение на наркотици следва да се има предвид всяка една сделка, чийто предмет са наркотични вещества. Според съдебната практика няма значение дали наркотичното вещество е продадено, дадено в заем или подарено. Престъплението е довършено в момента, в който наркотичните вещества бъдат предадени от едното лице на другото.

Nota Bene! Според съдебната практика, с оглед изясняване и доказване на разпространение е необходимо по всяко едно дело да се установи как точно е станало предаването на наркотика. Също така и времевият период, в който това се е случвало, конкретното количество, видът и чистота на наркотика

Производство и преработка на наркотици с цел разпространението им.

Първата форма на престъплението разпространение на наркотици е т.нар. производство. Под производство следва да се разбират всички действия, чийто краен резултат е получаване на наркотично вещество. В това число и действията по снабдяване с вещества, необходими за направата на наркотични вещества. Деянието остава престъпление и когато не е напълно завършил процесът на получаване на наркотично вещество, стига същият да е започнал. Нещо повече, Наказателният кодекс определя като престъпление и приготовлението към производство на наркотици. Действията по приготволение могат да бъдат и напълно законни, стига да се докаже, че се предприемат именно с тази цел. Пример за такова приготовление е закупуването на специализирана химическа техника, както и химикали относими към създаването на наркотик.

Втората форма на престъплението е преработка на наркотични вещества. Под преработка следва да се разбира всякаква дейност, насочена към рафиниране, пречистване от външни примеси на твърди или течни смеси, съдържащи наркотични вещества и др. Тоест, всяка една дейност, при която се преобразува наркотично вещество.

Придобиване и държане на наркотици с цел разпространение.

Третата форма на престъплението е придобиване на наркотични вещества. Под придобиване следва да се разбира установяване на фактическа власт върху наркотичното вещество. Законът не поставя изискване за това как трябва да се случи това придобиване, за да е изпълнен съставът на престъплението. То може да стане чрез покупка, дарение, беритба. Липсата на други описателни признаци създава множество проблеми в практиката и най-вече във възможността за опит към това престъпление, както и при разграничението му с другата форма на това престъпление – държането с цел разпространение на наркотици.

Държането на наркотици е форма на престъпното разпространение на наркотици. То се изразява във упражняване на фактическа власт върху наркотичните вещества или по-просто казано: в притежанието им. Практиката по тези дела е категорична, че е без значение дали лицето притежава свои или чужди наркотици. Без значение е дали лицето ги носи в себе си или не, стига във всеки един момент да има възможността да осъществи контрол върху тях (например да се намират в дома му).

Nota Bene! Според практиката на съдилищата не е достатъчно лицето да се е намирало на мястото, където са открити наркотиците или да знае, че на дадено място се съхраняват наркотици. Тези наркотици трябва да бъдат притежавани от него, т.е. независимо от отдалечеността му, лицето да съзнава, че тези наркотици са негови.

Какво се разбира под цел за разпространение?

Най-честият спор в практиката по този тип дела се свежда до това дали наркотиците са държани с цел разпространение. За да се касае за разпространителска цел, то деецът следва да съзнава, че наркотиците, които произвежда, придобива, преработва или държи са с цел да бъдат разпространени, т.е. да бъдат продадени, разменени за друга вещ или дарени на друго лице. Разпространителската цел е част от субективната страна на престъплението и нейното правилно изследване е ключово с оглед възможността за приложението на сравнително по-леко наказуемия състав на чл.354, ал.3 от НК.

Според съдебната практика, тази цел може да бъде изведена и се доказва от няколко основни фактора:

• Количеството на наркотика.
• Вида и стойността на наркотичното вещество.
• Начина, по който е разпределен и опакован.
• Мястото, където е открито веществото.
• Наличието на помощни уреди – везна, машинки за опаковане и дозиране и др.
• Наличието или липса на наркотична зависимост.

Трудно могат да бъдат изведени обективни критерии за определянето или липсата на специалната цел. На практика се случва едно и също количество наркотик в един случай да е определен като такъв, държан с цел разпространение, а в друг – като такъв за лична употреба. Затова е нужно всички специфики на всеки даден казус да бъдат изследвани съвкупно. Преценката за всеки един казус тежи на плещите на прокурора и същата няма как да не бъде изведена с известна доза субективизъм.

По-тежко наказуеми състави за разпространение на наркотици.

Законодателят е определил няколко по-тежко наказуеми състава, свързани с разпространение на наркотици. При тях е характерно, че разкриват по-висока степен на обществена опасност, поради определени особености на случая.

Големи и особено големи размери и как се оценяват наркотичните вещества.

Първият по-тежко наказуем състав на разпространение на наркотици касае хипотеза, при която наркотикът е в големи размери. Предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Съобразно трайната съдебна практика големи размери са тези, които надвишават 70 минимални работни заплати към момента на деянието. Към 2023 г. това се равнява на 54 600 лв.

Вторият по-тежко наказуем състав на разпространение на наркотици касае хипотеза, при която наркотиците са в особено големи размери. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години и глоба от от двадесет до сто хиляди лева. За да са налице особено големи размери, то стойността на наркотиците следва да надвишава 140 минимални работни заплати към момента на деянието. Към 2023 г. това се равнява на 109 200 лв.

Определянето на цената на наркотика е нормативно определена в Наредба на министерския съвет. В нея са посочени два вида цени – за килограм и за един грам. Водещото правило за определянето на цената е чистота на наркотика. Колкото е по-високо съдържанието на активния компонент, толкова по-висока е цената му:

Как се определя цената на наркотиците, когато се касае за килограм?

Как се определя цената на наркотиците, когато се касае за грамове?

Разпростанение на наркотици на публично място.

Вторият по-тежко наказуем състав е свързан с мястото на извършване на престъпление. Ако се касае за публично място, то и предвиденото наказание е по-високо. Тук следва да се отбележи, че под публично място не следва да се разбира единствено неговата общодостъпност, но и възможността престъплението да бъде възприето от повече хора. Така са налице съдебни решения, в които деецът е бил оправдаван, именно защото макар мястото да е било публично /болница, детска площадка, училище и др./, то самото престъпление е извършено тайно и не е могло да бъде възприето от други хора.

Разпространение на наркотици от определени лица.

По-тежко наказуемо е и всяко едно разпространение, извършено от определени лица, чието обществено положение разкрива по-висока степен на обществена опасност. Условно могат да бъдат разделени в няколко групи:

Лица, работещи в сферата на медицината или фармацията:

• От лекар. Всяко едно лице, което притежава образователно-квалификационна степен магистър по медицина или дентална медицина, което упражнява медицинска професия.
• От фармацевт. Всяко едно лице, притежаващо образователно-квалификационна степен магистър по фармация, което упражнява медицинска професия.

Лица, работещи в сферата на образованието:

• От възпитател.  Под възпитател следва да се разбират всички учителски длъжности, съгласно ЗПУО.
• От преподавател. Всяко едно лице, заемащо акедемична длъжност във висше учебно заведение.
• От ръководител на учебно заведение. Макар в позитивното право да липсва дефиниция на това понятие, то за целите на наказателното производство следва да се разбира лице, изпълняващо ръководни функции в образователната система на страната.

Други лица, чието обществено положение прави престъплението по-тежко:

• От длъжностно лице. Това е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение или ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
• От лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Повече за организирана престъпна група можете да прочетете в материала, посветен на нея – тук.
• От лице, действащо в условията на опасен рецидив. След като деецът вече е бил осъждан ефективно на лишаване от свобода за повече от една година или е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне едно от осъжданията е било ефективно.

Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .