Наказателно право

Измама.

Измама адвокат.

Измама – това престъпление ще е темата на днешния ни материал. Измамата, подобно на кражбата, също е насочена към собствеността и това е нейният пряк обект. Основната съдържателна разлика между кражбата и измамата е в това, че при измамата деецът мотивира пострадалия доброволно да се разпореди с имуществото си. Съществуват няколко вида престъпна измама, които ще бъдат обсъдени детайлно.

1. Активна измама

Съставът на тази измама е очертан в чл. 209, ал.1 от НК, чийто текст гласи: „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.” Съгласно понятието в Наказателния кодекс, престъплението може да се раздели на три части, всяка от които трябва да бъде налице, за да се счита, че то е довършено:

Въвеждането и/или поддържането на заблуждение.

Първата част или фаза на престъплението е именно въвеждането и/или поддържане на заблуждение в измамения. Заблуждението представлява във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства, на база на които измамения решава да направи имуществено разпореждане. Това могат да бъдат лични качества, които деецът не притежава – фактът, че същият е прокурор, бизнесмен, архитект или др. Могат да бъдат и обстоятелства, свързани с имуществото на дееца – фактът, че той примерно притежава даден автомобил, имот, скъп предмет или др. Във всеки случай, това трябва да са неверни обстоятелства и те трябва да бъдат причината друго лице да желае да сключи сделка.

Пример! Лице се представя за прокурор и иска от роднините на задържания 2000 лв. за бъде изменена мярка за неотклонение „задържане под стража” в „домашен арест” или друга по-лека. Лицето, обаче, не е и никога не е било прокурор – налице е измама.

Следователно, при престъплението измама винаги се заблуждава (лъже, мами) друг човек. Разликата между въвеждането и поддържане на заблуждение се корени в това дали деецът създава или се възползва от вече създадено заблуждение в пострадалия.
При въвеждането в заблуждение, деецът сам предприема действия в посока създаването на лъжлива представа за измамливите обстоятелства. Доколкото при поддържането на заблуждение, деецът само затвърждава вече създадено заблуждение, без да е участвал в създаването му. Най-често при активната измама деецът въвежда и след това поддържа вече създаденото заблуждение.

Пример! Лицето се представя за търговец на коли, без да е такъв. Въвежда измамения в заблуждение, че ще му достави автомобил от чужбина и в продължение на няколко месеца поддържа заблуждението, че автомобилът ще пристигне, без изобщо тези обстоятелства да отговарят на истината. Така, той първо въвежда в заблуждение, че е търговец на автомобили. После поддържа заблуждението, лъжейки по различни начини, че сделката ще се състои, без това да е така.

Имуществено разпореждане.

За да е налице престъплението измама, освен да се създаде или поддържа заблуждение е нужно още то да е насочено към осъществяване на имуществено разпореждане. Имущественото разпореждане не се изчерпва само и единствено с плащане на определена сума. Така, измама може да е налице и когато пострадалият подари свое имуществено право или пропусне някакви ползи. Измама може да има и когато пострадалия претърпи някаква загуба – например се остави да бъде отстранен от имот чрез евикция и др.

Имущественото разпореждане може да бъде и за чужда сметка. Такъв пример е когато вследствие на измама, деецът се разпореди с детски влог или продаде имущество на някой, чийто настойничество или попечителство е нему отредено. Тоест, възможно е разпореждането да бъде за чужда сметка, но имуществото трябва да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения.

Имотна вреда.

Третата и последна фаза на престъплението измама е настъпването на имотна вреда. За разлика от кражбата, вредата може да бъде всякакъв вид имуществен интерес, а не само движима вещ. За да е налице имотна вреда, която да бъде подведена по състава на чл. 209 от НК, е нужно разходът, който е направило измаменото лице да е безвъзмезден, т.е. срещу него да не стои нищо. Също така е нужно този разход да е окончателен и невъзстановим, т.е. имуществото да не е дадено в заем.

За да е налице активна измама, деецът трябва да действа с пряк умисъл и специална користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество.

Въвеждане в заблуждение.

2. Пасивна измама.

Вторият вид измама, позната в българското наказателно право, е т.нар. пасивна измама. За нея е характерно, че се използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого за да му се причини имотна вреда:

  • Използване на заблуждение, както изяснихме е налице, когато пострадалият вече има невярно изградена представа за обстоятелства. Отново, за да е налице поддържане на заблуждение, е нужно деецът да не е участвал във формирането му по никакъв начин. За разлика от активната измама, тук деецът не поддържа заблуждението, а само се възползва от него.
  • Използване на неопитност е налице, когато пострадалият няма нужната теоретична или практическа подготовка за имущественото разпореждане, от което деецът се възползва.
  • Използване на неосведомеността е налице, когато на пострадалия липсва нужната информация за обстоятелства, които следва да има предвид при извършване на имущественото разпореждане.

Отново, както при активната измама, е нужно лицето да се разпореди с имущество и вследствие на това разпореждане да настъпи имотната вреда, с която престъплението се счита довършено.

3. Наказуемост на активната и пасивна измама.

Основният състав на активната и пасивна измама предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. По-леко, с лишаване от свобода до една година или пробация, се наказват маловажни случаи на измама.

По-тежко, с лишаване от свобода от една до осем години, се наказва измама:

  • При която деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръка на властта;
  • Извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
  • Извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
  • Извършена повторно в немаловажни случаи;
  • При която причинената вреда е в големи размери.

Най-тежко се наказва измама, която е в особено големи размери или представлява особено тежък случай, или представлява опасен рецидив. При нея предвидената санкция е лишаване от свобода от три до десет години.

4. Документна измама.

Друг вид измама, позната в наказателното ни право, е документната измама. При нея е характерно, че деецът си служи с фалшив документ, който представя, за да получи чуждо движимо или недвижимо имущество. Това е т.нар. класическа документна измама в собствена полза. Пример за този вид измама е когато дадено лице състави фалшиво пълномощно, с което в последствие се продаде недвижим имот.

В чл.212, ал.2 от НК е предвиден и втори вид документна измама – в полза на другиго. При нея се наказва лице, което състави фалшив документ и съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без основание чуждо движимо или недвижимо имущество.

Основните състави на документната измама се наказват с лишаване от свобода от две до осем години. По-леко наказуема е документна измама в маловажни случаи. При нея предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация. По-леко се наказва и документна измама, при която имуществото е върнато или е възстановена стойността му до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

По-тежко наказуемо се наказва документна измама:

  • Ако имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или е предоставено от тях на българската държава. В този случай наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
  • Ако имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив. В този случай наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
  • Ако имуществото е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай. Тогава наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Nota Bene! За да се счита, че е налице измама в големи размери, стойността на имуществото трябва да надвишава 70 минимални работни заплати. Към 2022 г. това се равнява на 49 700 лв. За да е налице особено големи размери, то имуществото трябва да надвишава 140 минимални работни заплати. Към 2022 г. това се равнява на 99 400 лв.

5. Компютърна измама.

Съгласно чл.212а от НК: „Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева”. Това е т.нар. несъщинска компютърна измама. При нея е налице обикновена измама, при която заблуждението се създава чрез компютърна манипулация.

Същинската компютърна измама се съдържа в чл.212а, ал.2 от НК, според който: „Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва.”

Измама в интернет.

6. Застрахователна измама

На последно място, в чл. 213 от НК е предвидено престъпление застрахователна измама. Текстът на този член гласи: „Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.” Тази измама може да бъде извършена само от лице, което е собственик на застраховано имущество. Изпълнителното деяние се състои в самоувреждане на застрахованото имущество чрез имитирането на застрахователно събитие. Деецът цели получаване на обезщетение.

За разлика от активната и пасивна измама, тук не е необходимо да настъпи имотна вреда. Деецът ще отговаря по този член и без да е успял да заблуди застрахователя, т.е. не е необходимо деецът да е получил застрахователното обезщетение, за да отговаря по този член.


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .

5/5 - (7 votes)

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *