Наказателно право

Грабеж. Особености и наказуемост.

Адвокат при грабеж

Престъплението грабеж е едно от най-често срещаните в практиката на съдилищата. Грабежът представлява съчетание от престъплението „кражба”, за което си говорихме в един от предишните материали, и принуда. Грабежът, освен че е тежко наказуемо престъпление по своята същност, то е и доста сложно, разкривайки доста специфики, които ще се опитам да изясня в днешния материал.

Типичен състав на грабеж.

Спецификата на престъплението грабеж разкрива един типичен, два нетипични и множество квалифицирани (по-тежко наказуеми) състави на деянието. Първият – типичният и най-често срещаният се съдържа в чл. 198, ал.1 от НК. Според този текст: „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.” Самият текст представлява комбинация от текстовете на престъплението “кражба” по чл. 194, ал.1 от НК и престъплението “принуда” по чл. 143 от НК.

В основния си състав грабежът представлява именно употреба на сила или заплашване с цел отнемане на вещта. Принудата може да бъде както физическа, независимо дали придружена с телесна повреда или не, но така и психическа – чрез заплашване. Тя трябва да бъде насочена към отнемането на вещта.

Nota Bene! Тук следва да се отбележи, че когато деецът принуждава някого да се разпореди с имуществото си, чрез използването на лъжа и заблуда, то престъплението няма как да се квалифицира като грабеж. В този случай се касае за измама, за която писах в един от предните материали. Това е така, защото деецът се разпорежда с вещта си, не защото е принуден, а защото е измамен.

Употреба на сила или заплашване – дефициния.

Употребата на сила представлява упражняване на физическо въздействие, както върху пострадалия, но така и към прекъсването на държането на вещта. Пример от практиката на Върховния съд за втората хипотеза е ситуация, в която деецът прерязва дръжките на дамска чанта, например. Принудата, според съдебната практика, може да бъде насочена и към друго лице, освен собственика на вещта, като деянието отново ще се квалифицира като грабеж.

Заплашването от своя страна има своя легална дефиниция. Под заплашване се разбира: “застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго присъстващо лице”. Вследствие на тази заплаха, у пострадалия възниква основателен страх за реализирането на заплахата, мотивирайки го да се разпореди с вещта. За квалифицирането на деянието като грабеж е без значение дали деецът действително е имал намерение да изпълни заканата си или не.

Грабеж, чрез привеждане в безсъзнание или беззащитно състояние.

Първата нетипична форма на грабеж е чрез привеждането на пострадалия в безсъзнание или поставянето му в безпомощно състояние. Разликата между този нетипичен грабеж и обикновения се корени в липсата на сила или заплашване. Обикновено при този тип грабеж деецът използва някакъв вид лекарство, действащо като опиат.

Nota Bene! За да е налице престъпление грабеж, то привеждането в безсъзнание или безпомощно състояние трябва да е насочено към отнемането на вещта. Ако деецът не приведе, а единствено се възползва от това състояние на пострадалия, за да му отнеме вещта, то ще е налице кражба, а не грабеж.

Под безсъзнание следва да се разбира такова състояние на пострадалия, при което мозъчната му дейност е блокирала и той не може да възприема околната действителност. Пострадалият губи всякаква връзка със заобикалящия го свят.

Под безпомощно състояние следва да се разбира всяко едно състояние, при което пострадалият е лишен от възможност да се защити. Пример от практиката за такова състояние е когато пострадалият е заключен в стая.

Nota Bene! Привеждането в безсъзнание или безпомощно състояние не трябва да е причинено от дееца с физическа сила. Ако пострадалият чрез удари е привел пострадалият в безсъзнание ще е налице типичната форма на грабеж.

Грабежоподобна кражба.

Вторият вид нетипичен състав на грабежа е т.нар. грабежоподобна кражба. Тя е очертана в чл. 198, ал.3 от НК, според който: „Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ”. Разликата между този престъпен състав и типичния състав на грабежа е в във времето и целта на принудата. Ако при типичния състав на грабежа, деецът използва сила или заплашване, за да сломи съпротивата и след това да отнеме вещта, то при грабежоподобната кражба, принудата се извършва след установяването на контрол върху вещта. Целта на принудата не е да улесни отнемането на вещта, а да се запази контрола върху вече отнетата от дееца вещ.

Съдебната практика тълкува мястото на престъплението широко, като лицето може да е заварено и в непосредствена близост до мястото на кражбата. В теорията и практиката е налице спор дали този нетипичен състав на престъплението грабеж ще е налице и когато силата или заплашването са употребени по време на преследването на дееца. Така, според някои състави на Върховния съд, когато принудата се осъществява с цел деецът да не бъде заловен не е налице грабеж.

Грабежоподобна кражба

Квалифицирани състави на грабеж.

Законодателят е предвидил няколко по-тежко наказуеми състава на престъплението грабеж. Те се отнасят както за типичната, но така и за нетипичните му форми. Условно могат да бъдат разделени в две групи.

По-тежко наказуеми състави на грабеж.

В чл.199, ал.1 от НК са очертани пет, по-тежко наказуеми състави на грабеж.

При този вид квалифицирани състави на грабеж е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Съдът може да наложи и допълнително наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Най-тежко наказуеми състави на грабеж.

В чл. 199, ал.2 са очертани три, най-тежко наказуеми състава на грабеж.

  • Първият от тях е налице при грабеж с причинена среда или тежка телесна повреда, довела до смъртта на пострадалия. При този вид грабеж е характерно, че деецът не действа с умисъл по отношение на настъпилата смърт. Деецът цели единствено причиняването на телесната повреда, с цел отнемането на вещта. Смъртта е нежелан от него резултат, който обаче е следвало да предвиди и предотврати.
  • Вторият състав е налице при грабеж, придружен с убийство или опит за убийство. Разликата между този и предходния състав на престъплението грабеж е свързан с отношението на дееца към смъртта на пострадалия. За разлика от предходния, тук деецът цели да отнеме вещта като причини смъртта на пострадалия. В практика са налице множество противоречия по отношение на този състав. Така, Върховният съд е намирал, че когато деецът, заловен на местопрестъплението, е оставил вещите и е убил свидетеля, с цел да не бъде разкрита кражбата, е налице квалифициран случай на убийство, а не грабеж. Именно субективната страна, чието доказване е изключително трудно, създава множество противоречия в практиката. При подобна хипотеза, намесата на опитен адвокат по наказателно право може да има ключово значение.
  • Третият от най-тежко наказуемите състави е налице при грабеж в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. Под особено големи размери се разбират вещи, чиято стойността надвишава размера на 140 минимални работни заплати. Към 2022 г. това се равнява на 99 400 лв. Освен размера на вещите, то деецът следва да е носил в себе си и някакво оръжие, независимо какво – хладно, огнестрелно, газово, пневматично или други. И двете предпоставки следва да бъдат налице, като е без значение дали деецът е използвал оръжието или не.

Наказуемост на приготовлението за грабеж.

Извън квалифицираните случаи, законът предвижда наказуемост и на приготовлението към грабеж. Съгласно чл. 200 от НК, то се наказва с лишаване от свобода до две години при обикновените случаи на грабеж и лишаване от свобода до три години при квалифицираните. За приготовлението е характерно, че представлява създаване на условия за извършване на престъплението.

Приготовлението може да бъде една привидно законна дейност. Така например, деецът си закупува съвсем законно огнестрелно оръжие под предтекст, че иска да брани дома си. Ако се установи, че покупката на оръжието е свързана с извършването на въоръжен грабеж, то деецът ще бъде подведен именно за приготвление към грабеж. Възможно е и приготовлението да представлява само по себе си престъпление. Например – повреждането на вещи с цел, последващо улесняването на бъдещо проникване в банката. При тази хипотеза се прилагат правилата за съвкупност.


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .

5/5 - (29 votes)

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *