Кои действия представляват домашно насилие?
Домашно насилие по смисъла на закона е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Следователно, за да е налице домашно насилие не е нужно извършеното да бъде престъпление. Нещо повече, законът възприема за психическо и емоционално насилие върху дете и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Пострадали от домашно насилие могат да бъдат съпрузи, лица във фактическо съжителство, родители или деца на пострадалия или партньора му, роднини по съребрена и сватовска линия, настойници, попечители, приемни родители.
Мерки за защита от домашно насилие.
Пострадалият от домашно насилие има право да се обърне към съда и да иска налагането на една от следните мерки:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Всяка една от мерките може да бъде наложена за срок от 3 до 18 месеца, самостоятелно или в комбинация с друга мярка. Във всеки случай, когато съдът определи мярка за защита, той налага на насилника и глоба от 200 до 1000 лв. Изпълнението на мерките се следи от полицията. Неизпълнението на постановена мярка за защита от домашно насилие е самостоятелно престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 хиляди лева.
Nota Bene! Ако пострадалият счита, че е налице опасност за живота или здравето му, може директно да се обърне към органите на МВР за прилагането на спешни мерки, включително и задържане на насилника!
Процедура по налагане на мярка за защита от домашно насилие.
Право да инициира производство за защита от домашно насилие има както пострадалия, така и неговите братя и сестри, родители, деца, настойници или попечители. Ако пострадалото лице е непълнолетно, поставено под запрещение или лице с увреждане, процедурата може да бъде образувана и от дирекция „Социално подпомагане”. Делото се образува с молба до районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице в срок до един месец след последния акт на домашно насилие.
Производството е бързо. В деня на пристигането на молбата в съда се насрочва открито заседание най-късно до един месец. За доказване акта на домашно насилие могат да се ползват всякакви доказателства по реда на ГПК. Ако пострадалият от домашно насилие не разполага с такива, съдът може да издаде заповед за защита и единствено въз основа на твърденията в молбата.
Решението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му. Обжалването му не спира изпълнението на взетата мярка за защита. Окръжният съд е длъжен да се произнесе в 14 дневен срок с решение, което е окончателно.
Nota Bene! Ако в молбата се съдържат данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лицето, съдът в срок до 24 часа издава заповед за незабавна защита, която не подлежи на обжалване!
Признаване на мярка за защита, издадена на територията на ЕС.
Съобразно Регламент (ЕС) №606/2013, лице с издадена мярка за защита може да се ползва от закрилата й навсякъде в Европейския съюз. За признаване на мярка за защита от друга страна от ЕС, пострадалият трябва да подаде молба до Софийски градски съд. Към молбата се прилага единствено заверено копие на решението, с което е наложена мярката. Съдът се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок. Съдът проверява дали мярката може да бъде изпълнена със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместваща мярка на защита съобразно българското законодателство. Съдът уведомява лицето, създаващо заплаха, за заместването на мярката за осигуряване на защита. Заместващата мярка за осигуряване на защита подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на апелативния съд е окончателно.
Заключение.
Домашното насилие е сериозен проблем в България. Според данни на МВР всяка трета жена у нас е жертва на домашно насилие. Много е важно пострадалите да не се притесняват да потърсят помощ, защото мълчанието е по-сериозен проблем и от самото насилие. В подкрепа на жертвите на домашно насилие съществува денонощна гореща линия. В страната са изградени и кризисни центрове с възможност за денонощно настаняване, където жертвите могат да останат до 6 месеца.
Моят личен съвет към всички жертви на насилие е да не чакат последния момент. Колкото по-бързо се вземат мерки, толкова по-малък е шанса вербалният и/или психологическият тормоз да прерасне в телесна повреда. Насилието е акт, който предизвиква срам, единствено за насилника.
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
