Набедяване е една от формите на престъпната клевета, при която обаче клеветническите дейности достигат до съответния орган на власт и е възможно да се реализира отговорността на наклеветения. Точно и затова, за разлика от клеветата, престъплението набедяване представлява тежко умишлено престъпление против правосъдието. В днешния материал ще обсъдим подробно кога е налице това престъпление и какви са неговите особености.
Форми на набедяване.
Престъплението набедяване е предвидено в чл. 286 от Наказателния кодекс: „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание”. Така, съобразно този текст, различаваме два основни начина (форми), чрез които престъплението се извършва.
Набедяване на невинен в престъпление.
Първата, основна и най-често срещана форма на престъпното набедяване се изразява в съобщение до орган на властта, че дадено лице е извършило определено престъпление от общ характер, което то всъщност не е извършило. Съобразно практиката на Върховния съд, не е нужно деецът да сочи точната правната квалификация, в която обвинява набедения. Достатъчно е да опише такива неверни фактически данни, които описват съпричастност към престъпление. Чисто житейски са възможни два варианта на набедяване: приписване на престъпление, в което деецът не е участвал, или приписване на престъпление, което никога не е извършвано.
Представяне на неистински доказателства.
Втората форма на престъпното набедяване се състои в представяне на неистински доказателства срещу лицето, което се набедява. Такива доказателства най-често представляват фалшиви документи. Следва да се уточни, че пропускането да се съберат необходимите доказателства от натоварения с разследването орган, представлява друго престъпление но не и набедяване.
Nota Bene! Няма пречка двете форми на престъпното набедяване да се комбинират. Често се случва на практика лицето, което приписва другиму престъпление, да се стреми да докаже неверните твърдения.
Кой може да извърши набедяване?
Извършител на това престъпление може да бъде всеки, с изключение на лицата, които участват в процеса. Това са свидетелите, преводачите, тълковниците и вещите лица. Чрез даването на неверни твърдения в качеството на свидетел се извършва друго престъпление – лъжесвидетелстване. Преводачите и тълковниците отговарят за престъплението „лъжлив превод или тълкуване”. А вещото лице – за престъплението „лъжливо заключение”.
Няма пречка обвиняемият да бъде извършител на това престъпление. Упражнявайки своето право на защита той наистина е освободен от задължението да казва истината. Това негово право е ограничено – той не може лъжливо да набедява другиго.
Как може да бъде извършено набедяване?
Законът не предписва конкретен начин, по който органът на власт да научи за клеветническото твърдение. Най-често, на практика, престъплението се осъществява чрез написването на жалба и входирането й до съответния надлежен орган. Начинът, по който е осъществено няма особено значение за наказателната отговорност на дееца. Единственото изискване е надлежният орган на властта да научи за тези неверни твърдения. Няма изискване органът да им повярва и да извърши каквото и да е било действие в посока реализирането на отговорността на дееца.
Nota Bene! Ако в последствие набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, ще се реализира по-тежко наказуемият състав на престъплението набедяване. Съобразно разпоредбите на НК, той се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.
Умисъл за набедяване.
Набедяването е престъпление, което може да бъде осъществено само умишлено. Извършителят на престъплението трябва да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган обратното. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване и няма да е налице престъпление, когато деецът е добросъвестен. Ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Израз на добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт. Когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не е налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински.
Надлежен орган на властта.
Последният и може би най-важен елемент от престъпното набедяване е това кой е надлежният орган на власт. Съобразно теорията и практика, това са тези органи, които имат правомощията да образуват наказателно преследване – органите на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи. Практиката на Върховния съд изключва възможността надлежен орган на властта да бъде редовия полицай, водач на патрулен автомобил.
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
