Наказателно право

Клевета

Клевета

Какво представлява престъплението клевета?

Обида и клевета са престъпления против честта и достойнството на гражданите. В миналия материал обсъдихме подробно престъплението обида – какво представлява, видове обида, начина на доказване и правото на обезщетение. В настоящия материал ще обсъдим престъплението клевета и отново начините за доказване, видовете и възможността за обезщетение.

Клевета представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването на престъпление.  Именно това са и двете форми на изпълнително деяние – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. За разлика от обидата тук не се касае за оценка към пострадалия, а факт при това позорен. Тоест, при обидата деецът квалифицира пострадалия по презрителен начин, доколкото при клеветата разгласява неверни факти за него преди други лица.

Престъплението засяга честта на пострадалия. Тя от своя страна представлява оценката на другите членове на социума за нас и това по какъв начин ни възприемат. Именно и затова е нужно клеветническите факти да бъдат освен неверни, но и позорни. Така например фактът на осиновяването или принадлежността към някой етнос не могат да бъдат клеветнически, тъй като, сами по себе си, не са позорни.

Разгласяване на позорно обстоятелство.

Както вече уточнихме, за да е налице престъплението клевета е нужно разгласяваните обстоятелства да са неверни и позорни.

Именно и затова законодателят в Наказателния кодекс е предвидил, че ако деецът докаже истинността на твърденията, той не се наказва. За да е налице престъплението клевета е нужно също така деецът да съзнава, че чрез разгласяването на тези обстоятелства ще доведе до оклеветяването на пострадалия. Той трябва да иска или допуска това да се случи. Именно затова и престъплението е възможно само с форма на вина – умисъл.

За да се считат за позорни фактите, то те следва да противоречат на установените нравствени и морални разбирания в обществото и да засягат обществената оценка за оклеветения. Те също така трябва да бъдат недействителни факти, а не оценки или съждения на дееца относно тези факти. Така ако деецът обоснове действително случили се факти и им даде позорна оценка, то той няма да отговаря за клевета.

За да е налице клевета, неверните факти трябва да са разпространени пред трето лице, различно от пострадалия. Достатъчно е неверните твърдения да са изречени пред един човек, за да е изпълнен съставът на престъплението клевета, т.е. не е нужно тяхното разпространение сред множество лица.

Приписване на престъпление.

Вторият начин, по който може да бъде осъществено това престъпление, е чрез приписването на престъпление. Наказуемо е както приписването на участие в действително извършено престъпление, така и на изобщо неизвършвано престъпление. Клеветата се счита за извършена, както когато се твърди че пострадалият е извършил престъплението, но и когато се твърди че е бил съучастник в него, независимо в каква форма. В това число се включва и твърдения, че пострадалият е част от организирана престъпна група /ОПГ/. За да се приеме, че е извършена клевета чрез приписване на престъпление, е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението.

Тук отново важен и често пренебрегван елемент е умисълът към оклеветяване. Съобщаването на факти пред надлежен орган с цел защита, а не оклеветяване, които независимо дали в последствие се окажат верни или не, не могат да бъдат клевета. В противен случай ще се наруши конституционното право на гражданите да сигнализират компетентните органи за констатирани нередности и да защитават пред държавните институции свои застрашени или нарушени права.

Това престъпление следва да се разграничава от набеждаването, което е престъпление от общ характер и се преследва от прокуратурата. При набеждаването, за разлика от клеветата, се нарушава не честта на пострадалия, а интересите на правосъдието. Субективната страна на двете престъпления също е различна, при клеветата деецът цели оклеветяването на пострадалия, доколкото при набеждаването – неговото наказване. Единственото изключение е когато разгласяването на неверни обстоятелства се извършва в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание. Тогава деецът извършва престъпление против правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК, а не престъпление против личността на посочено в показанията лице/а.

Наказуемост на престъплението клевета.

Предвиденото наказание за клевета е глоба от 3000 лв. до 7000 лв., като съдът налага задължително и наказание обществено порицание. Когато клеветата е нанесена публично, разпространена чрез средствата за масова информация или е извършена от длъжностно лице или срещу длъжностно лице в кръга на функциите му, както и ако от клеветата са настъпили тежки последици, глобата е от 5000 лв. до 15 000 лв., като отново задължително се налага и обществено порицание.

Nota Bene! За разлика от обидата, ако пострадалият от клеветата е отговорил с клевета, съдът няма да освободи нито един от наказателна отговорност.

За да се счита клеветата за публична е необходимо на мястото, където е нанесена да са присъствали минимум две лица, които са могли да възприемат казаното или извършеното. В този случай няма значение дали мястото е обществено или не. Така престъплението може да бъде извършено дори в общ чат, видеоконферентен чат или по друг подобен начин.

Nota Bene! Към месец март 2022 е внесен за обсъждане законопроект, с който се цели намаляване на наказанията. Така, ако той бъде гласуван, наказанието за общия състав на клевета ще бъде глоба до 7000 лв., а за квалифицирания от 1000 лв. до 15 000 лв.

Как се доказва клевета?

Престъпленията против честта и достойнството са винаги престъпления от частен характер. Това означава, че доказването на този вид престъпления зависи единствено от пострадалия. Тяхното преследване започва с частна тъжба до съда, без да се води разследване от органите на МВР и прокуратурата. Срокът за подаването на частната тъжба е шест месеца от деня, в който е извършено престъплението.

Поради тази причина този вид престъпления са трудно доказуеми. Моят съвет към пострадалите е да потърсят помощта на експерт по наказателно право, преди да подадат частната си тъжба. Един опитен специалист ще им даде насоки за това как да бъде оформена тъжбата и по какъв начин може да се докаже престъплението. В противен случай рискуват да загубят делото и да бъдат осъдени да заплатят разноски на обвиненото лице, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Обезщетение

Пострадалите от това престъпление имат право на обезщетение за накърненото им достойнство, както и всички останали вреди, които са претърпели. Такива могат да бъдат отрицателни емоции, стрес, безсъние, депресивни състояние и др. Искът може да бъде предявен, както успоредно с наказателното дело, така и отделно в граждански съд. Стойността на обезщетението трудно може да се определи предварително, защото зависи от конкретните особености на всеки казус.

Nota Bene!  Вредните последици за престъплението клевета НК съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на доказване. [1]

[1] Решение № 21 от 2.II.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о., докладчик съдията П. Раймундов


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .

5/5 - (13 гласа)

6 thoughts on “Клевета

  1. Елена Атанасова каза:

    Има ли давност за клевета и може ли при изтекла давност пак да се наложи глоба?

    1. Здравейте, срокът за завеждане на тъжба е 6-месечен след узнаването на клеветническите действия и 4 години и шест месеца след извършването й. Ако сроковете са изтекли – не е възможно да се наложи наказание. Поздрави, адв. Бозов

  2. Петя Начева каза:

    Мога ли да осъдя жена, която разпространява невярна информация по мой адрес включително и намесваща още едно лице.Въпросната жена твърди, че разбрала това от друга жена, на която забравила името, но другото не забравила.

  3. Димитър Кирилов каза:

    Здравейте,
    Счита ли се за клевета , когато трето лице спомене пред двама и повече души, информация за мен която не е вярна и накърнява моето достойнстово и достойнството на друг човек. Какви законови действия мога да предприема ( мога ли да заведа дело ), за накърняване на достойнство, и злепоставяне с изказаното от това лице пред колеги.

  4. Мария каза:

    Здравейте,
    Ако имам аудиозапис на отправена по мой адрес клевета, това достатъчно ли е да подам жалба? Човекът пред когото се споделят клеветите няма да ми помогне.

  5. Мария Илиева каза:

    Здравейте,
    Ако имам аудиозапис на отправена по мой адрес клевета, това достатъчно ли е да подам жалба? Човекът пред когото се споделят клеветите няма да ми помогне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *