Същност на условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Условно предсрочно освобождаване /УПО/ ще бъде темата на днешния материал. Какво представлява то и кога е възможно предсрочното освобождаване от затвора? При какви обстоятелства и от кого може да се иска? Кой е компетентен да разгледа искането и каква е процедурата по обжалване?
Прогресивната пенитенциарна система.
В България е възприет моделът на прогресивната пенитенциарна система, която се смята и за най-хуманна и модерна система за регулация на отношенията, свързани с изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Нейната основна философия се крие в това осъденото лице да може да спомогне за съкращението на наказанието си чрез собственото си поведение. По този начин се постигат по-бързо индивидуалната цел на наказанието – превъзпитанието на осъденото лице. Плюсовете на тази система са множество и могат да бъдат отделен предмет на обсъждане. Минусите също.
Принципът на тази система, най-просто може да бъде обяснен с това, че осъденото лице при добро поведение и спазване правилата в затвора получава възможност да облекчи или намали престоя си там. Осъденият може да получи облекчения като замяна на режима с по-лек, зачитане на работните дни на принципа два за три, право на отпуск и др. В основата на философията на този вид пенитенциарни системи е това, че осъденото лице губи всичките си привилегии, ако се отклони от корекционния си план.
Условното предсрочно освобождаване и неговото кратко неформално наименование УПО често е смятано за най-доброто постижение за прогресивната пенитенциарна система. То е и най-желаната привилегия от осъдените лица. Чрез този институт държавата се отказва от по-нататъшно изтърпяване на наказание и лицето излиза на свобода. Този отказ, обаче, не е безусловен. Лицето от своя страна се ангажира да не извършва друго престъпление до изтичането на срока на наказанието си. Ако в този изпитателен срок лицето извърши друго престъпление, то изтърпява както целия остатък от наказанието си, така и наказанието от новата присъда.
Предпоставки за условно предсрочно освобождаване /УПО/.
За да може да се направи искане за условно предсрочно освобождаване /УПО/ е нужно да са налице две предпоставки. Първата е свързана с изтърпяната част от наказанието, а втората с поправянето на осъденото лице. Съдът преценява дали са налице и двете. Ако неговата преценка е положителна, то освобождава лицето като остатъка от наказанието се превръща в изпитателен срок.
Изтърпяно наказание, за да се иска условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Съобразно чл. 70 от НК, за да се иска условно предсрочно освобождаване /УПО/ е нужно осъденото лице да е изтърпяло повече от половината наказание. За да е налице тази предпоставка е нужно изтърпяването да е фактическо, т.е. в нея не се включва намаленото с работа наказание.
Пример: Едно лице е осъдено на 10 години лишаване от свобода. Откакто е постъпил в затвора са изминали 4 години, но с работа е успял да намали наказанието си и му остават 5 години. Той няма право да иска условно предсрочно освобождаване /УПО/, защото не е изтърпял фактически повече от половината наказание.
Когато става дума за лице, осъдено в условията на рецидив, е нужно да е изтърпяно повече от две трети от наказанието. Когато става въпрос за непълнолетно лице, срокът е една трета. Отново става въпрос за фактическо изтърпяване, в което не се взима предвид намаленото с работа или друго наказание.
Nota Bene! Ако лицето изтърпява наказание за престъпление, извършено в изпитателен срок на условна присъда, е налице особена хипотеза. Практиката на съдилищата е, че първо трябва да се изтърпи изцяло наказанието от условната присъда. Едва, след изтичането на половината от второто наказание, може да се иска условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Пример: Едно лице е осъдено условно на 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. В изпитателния срок извършва друго престъпление, за което е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. Съответно той следва да изтърпи първоначалното наказание от 1 година и когато изминат 3 месеца от второто наказание, тогава може да се иска условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Доказателства за поправянето.
Втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване /УПО/ е осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за своето поправяне. Тези доказателства са свързани с неговото добро поведение – брой награди и липса на наказания. Участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности. Участие в специализирани програми за въздействие или общественополезни прояви. Доказателства за поправянето на осъдения могат да бъдат и всякакви други обстоятелства, чрез които да се направи извод за неговото поправяне.
Nota Bene! Заличените наказания не се взимат предвид от съда в процедурата по условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Причина за отказ от предсрочно освобождаване не могат да бъдат единствено неучастието на осъдения в такъв тип дейности или програми. Самостоятелна причина за отказ не може да бъде и неизтърпяната част от наказанието, независимо колко голяма е тя. Съдът винаги е длъжен да изследва цялостното поведение на осъденото лице в затвора.
Процедурата по условно предсрочно освобождаване /УПО/
Съгласно разпоредбите на НПК, процедурата по условно предсрочно освобождаване /УПО/ започва по молба на осъденото лице, прокурор или началника на затвора. Молбата може да бъде подадена и от адвокат. След постъпването на молбата в съда, след случайно разпределение, се избира съдия и се насрочва дата за съдебно заседание. В съдебното заседание задължително присъства осъденото лице, прокурор и началникът на затвора или негов представител.
Nota Bene! Ако молбата е от осъденото лице, то задължително началникът на Затвора дава становище относно освобождаването му.
По време на съдебното заседание задължително се разглежда и личното досие на осъдения. В него от особено значение е рискът от рецидив, както и рискът от вреди. Колкото по-ниски са стойностите, толкова по-голям е шансът за уважението на молбата. Становище дава задължително, както прокурорът така и началникът на затвора. Възможно е единият да даде становище за освобождаване, а другият – не. Накрая се дава дума на осъденото лице и неговия адвокат, ако има такъв.
Определението на съда, с което се допуска или отказва условно предсрочно освобождаване /УПО/, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Ако апелативният съд потвърди отказ от условно предсрочно освобождаване /УПО/, то осъденото лице няма право на ново искане в следващите шест месеца.
