Наказателно право

Самоуправство. Кога е налице престъпление?

самоуправство

Самоуправство – същност.

Самоуправство е престъпление по смисъла на чл. 323 от НК. Законодателят му е отредил място сред престъпленията против реда и общественото спокойствие, заедно с престъпления като участие или ръководене на организирана престъпна група, хулиганство и други. Неговото място в тази глава е, именно защото чрез престъплението се засягат обществените отношения, свързани с установения ред в страната за разрешаване на спорове за имуществени права.

Или по-просто казано чрез обявяването на самоуправството за престъпление се гарантира, че имуществените спорове ще бъдат разрешавани единствено от компетентните органи. Цели се опазване върховенството на правото.

Основен състав на престъпното самоуправство.

Основният състав на престъплението самоуправство се съдържа в ал. 1 на чл. 323 от НК, който гласи: Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.  Извършител на самоуправство може да бъде лице, което е страна по някакво имуществено правоотношение или нейн представител. Нещо повече, това имуществено право трябва да бъде оспорвано от насрещната страна, независимо дали по наличие, по размер или по начин на упражняване. Ако липсва оспорване, то няма как да е налице и престъплението самоуправство.

Nota Bene! За да е налице престъпно самоуправство, то следва оспорването да е било налице преди извършване на самоуправните действия. Също така деецът да съзнава, че правото е оспорено.

Чрез самоволното му осъществяване, деецът взема закона в своите ръце и сам става съдия по спора. В практиката, най-често като самоуправство се квалифицират деяния, при които самоволно се упражнява право на ползване или разпореждане с недвижим имот. Например чрез поставянето на ограда, смяна на патрон и др.

За да е налице престъпно самоуправство, то действията следва също така да не бъдат маловажни. Следователно се прави преценка на настъпилите вреди, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. За да е налице самоуправство, то те, в съвкупност, следва да разкриват достатъчна степен на обществена опасност, която да обуславя воденето на наказателно производство.

Nota Bene! По-тежко, с лишаване от свобода до шест години, се наказва самоуправство, извършено чрез сила или заплаха.

Специален състав на престъпното самоуправство.

В чл. 323, ал.2 се съдържа специалният състав на самоуправство. Нормата гласи: „Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.” В този случай не е налице пренебрегване на начин за решаване на имуществени спорове. Точно обратното – лицето е било страна по такъв спор, загубил го е и е отстранен от имота чрез съдебен изпълнител. Въпреки това, лицето пренебрегва изпълнението на взетото решение и отново заема имота. И именно това е съществената разлика между двата състава, доколкото по първия се пренебрегва редът за разрешаване на съдебните спорове, то при специалния се пренебрегва вече взетото решение и започнало негово изпълнение.

Независимо за кой от двата състава се касае, то съобразно нормите на НК, деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови фактическото положение. Предупреждението от страна на органа не е задължително във всички случаи. Нормата в този си вид представя едно от най-често срещаните развития при подобен вид отношения. При тях пострадалата страна се обръща за съдействие към държавен орган, който отправя предупреждение за възстановяване на първоначалното положение. Ако в конкретния случай не е отправено предупреждение и въпреки това деецът възстанови първоначалното фактическо положение, то също ще е налице основание за отпадането на наказателната отговорност. Нормата, водеща до отпадане на наказуемостта, може да бъде приложена само веднъж.

Разграничение от други престъпления.

Една от най-съществените характеристики на самоуправството е това, че то никога не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество. То се отразява върху реда за осъществяване на правораздавателната дейност. Независимо от това е възможно да се стигне до засягане на чуждо имущество, но като вторична последица. Разграничението между двете създава практически проблеми и често се случва самоуправство да бъде квалифицирано като кражба и обратното.

Следва да се прави разграничение и между престъплението самоуправство и престъплението по чл. 274 от НК – самоволно изземване на държавни функции. За него е характерно, че деецът осъществява чуждо право. При това не каквото и да е било чуждо право, а такова принадлежащо на длъжностно лице. Пример за такова престъпление е преобличането като полицай и извършването на проверка на водач на МПС. Това престъпление е възможно и когато лицето е било длъжностно лице, но е лишено по съответния ред от упражняването на правомощията си.


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .

5/5 - (14 votes)

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *