Реабилитация. Заличаване на съдебно минало.

Какво представлява реабилитацията?

Реабилитация представлява правопрекратителен акт, с който се погасява наказателноправното правоотношение. Или по-просто казано: Реабилитацията заличава осъждането. От момента на реабилитация лицето не се третира вече като осъждано. Съдебното му минало не може да се съобщава и то може да се ползва от всички права, от които се ползват и неосъжданите граждани.

Реабилитацията е позната отдавна в Европа. Тогава не е имало бюра за съдимост и единствено хорската памет е създавала неудобства за престъпния деец. Реабилитацията като акт била извършвана на градския площад, където владетелят обявявал провинилия се гражданин за изкупил греха си. С времето тази церемония отпаднала, защото единственият ефект, който създавала е припомнянето на местните жители за вече забравеното престъпление.

В наши дни, нещата са коренно различни. Осъждането създава редица неудобства на гражданите. Невъзможността да се притежава огнестрелно оръжие, да се заемат редица длъжности, да се изкара виза за някои страни и др. Тези неудобства не могат да бъдат вечни, като именно реабилитацията е институтът, който ги отстранява.

Реабилитация по право.

Реабилитацията по право е свързана с по-леки престъпления. При нея е характерно, че от лицето се изисква единствено да се въздържа от престъпни прояви за определен период от време. Тя се нарича по право, защото осъденото лицето не е необходимо да предприема каквито и да е действия. След изтичането на определен период от време, в свидетелството за съдимост спира да се отбелязва осъждането на лицето.

Nota Bene! Понякога поради грешка не е отбелязана настъпилата реабилитация в свидетелството за съдимост и осъждането продължава да фигурира. В този случай трябва да се подаде молба до съда за отразяването й.

Реабилитация по право се прилага при:

• Условно осъждане, след изтичането на изпитателния срок, когато лицето не е извършило друго престъпление, заради което да следва да изтърпи отложеното наказание.
• Когато е осъдено ефективно на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в продължение на три години след изтърпяване на наказание не е извършило друго престъпление.
• Когато е осъдено на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в продължение на една година след изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление.
• Когато е осъдено като непълнолетен, ако в продължение на две години след изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление.

Nota Bene! Реабилитация по право не се прилага повторно! Това означава, че ако след настъпила реабилитация по право лицето извърши друго престъпление, за да се реабилитира е нужно да премине през съдебна процедура.

Реабилитация по съдебен ред.

Реабилитацията по съдебен ред се прилага, когато не е възможно реабилитация по право. В този случай осъденото лице трябва да подаде молба до съда, който да прецени дали да го реабилитира или не. За да получи правото да поиска реабилитация по съдебен ред е необходимо да са изтекли три години от изтърпяното наказание. Освен това е необходимо през това време да е имал добро поведение и да е възстановил имуществените вреди от престъплението, ако то е умишлено.

Nota Bene! Възможно е съдът да постанови реабилитация и без да са възстановени имуществените вреди, ако са налице уважителни причини за неплащането им.

Производството по съдебна реабилитация започва с молба до районния съд, постановил присъдата. Когато се касае за няколко отделни присъди молбата се изпраща към съда, постановил най-тежкото наказание. Когато наказанията са еднакви по-тежест, то компетентен е съдът, постановил най-скорошното. В съдебното заседание участват осъденият и прокурор. Съдът се произнася веднага с определение, което подлежи на обжалване пред съответния въззивен съд. Ако молбата не бъде уважена, осъденото лице има право на нова молба най-рано след една година.

Пълна реабилитация.

Това е третият вид реабилитация. Тя заличава осъждането и последиците, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Тоест, след настъпването на този вид реабилитация лицето получава всички права, които имат неосъжданите граждани. Подобно на реабилитация по право, отново не се изисква лицето да извършва каквито и да е действия, освен да не извършва друго умишлено престъпление.

За да настъпи абсолютна реабилитация е нужно да се изтекли:

• Двадесет години, когато наказанието е доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
• Петнадесет години, когато наказанието е лишаване от свобода за повече от десет години
• Десет години, когато наказанието лишаване от свобода е повече от една година и е търпяно ефективно.
• Пет години, когато наказанието лишаване от свобода е по-малко от една година или е условно.
• Две години за всички останали наказания.

Когато се касае за условно осъждане, сроковете започват да текат след изтичането на изпитателния срок. Когато лицето е осъдено за две или повече престъпления, сроковете за пълната реабилитация настъпват след изтичането на сроковете за всички осъждания.

Nota Bene! Пълна реабилитация не се прилага за престъпления за тежки престъпления против Република България и за престъпления против мира и човечеството.

Разлика между справка и свидетелство за съдимост.

Цялата информация за осъжданията на лицата се съхранява в местното бюро по съдимост, което е длъжно да изпраща тази информация на централното бюро по съдимост. В тридневен срок след влизането в сила на всяка една присъда се създава бюлетин за съдимост за осъденото лице. В тези бюлетини се нанасят и последващи осъждания, амнистии, реабилитации, кумулации, изтърпяване на наказания и др. Тези бюлетини се съхраняват за срок от 100 години след датата на раждането на лицето. След изтичането на този срок, бюлетините се унищожават, без да се заличават имената на лицата и осъжданията им от азбучния указател в бюрото по съдимост.

Nota Bene! Когато лицето е осъдено на осн. чл. 78а от НК и наказателната отговорност е заменена с административна, то бюлетинът за съдимост се унищожава след изтичането на 15 години от постановяването на присъдата.

Свидетелството за съдимост се издава по молба на лицето. При постъпването й се прави проверка за наличието на бюлетин за съдимост. Ако лицето е осъждано и не е реабилитирано се посочват данни за осъждането. Когато лицето е реабилитирано по право или по съдебен път се прави преценка дали осъждането следва да се отрази в свидетелството за съдимост, предвид целта, за която то се иска. Ако се прецени, че тази информация следва да бъде съобщена, в свидетелството се вписва, че лицето е реабилитирано. Когато лицето е пълно реабилитирано се издава свидетелство за съдимост в което е отразено като неосъждано, независимо за какво е необходимо свидетелството.

Справката за съдимост, от своя страна се издава за служебни цели на органите на съдебната власт, както и други административни органи, на които законът им дава право да получават тази информация. В нея се вписват всички данни от бюлетина за съдимост.

Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .