Лъжесвидетелстване е сериозно престъпление против правосъдието. Наред с лъжесвидетелстването, сред престъпленията против правосъдието се нареждат още престъпленията набедяване, даване на невярно заключение от вещо лице и даването на неверен превод от преводач или тълковник. И доколкото в предишния материал обсъдихме престъпното набеждаване, то сега е ред на останалите три престъпления от тази глава.
Лъжесвидетелстване – същност.
Престъплението лъжесвидетелстване представлява затаяване на истина или потвърждаване на неистина. Свидетелят е длъжен всеки път, когато е призован да се яви пред съответния орган и да изложи искрено всичко което знае по делото. По този начин се гарантира, че съдът винаги ще разполага с достоверна информация и съответно ще може да вземе правилното решение. В противен случай съдът няма да може да се позове на достоверни източници, с което се препятства правосъдието.
Разлика между свидетел и очевидец.
Следва да се уточни, че има съществена разлика между свидетел, който може да извърши лъжесвидетелстване, и очевидец. Доколкото очевидецът е фактическа фигура,а свидетелят процесуална, то не всеки очевидец става свидетел. Възможно е очевидецът никога да не бъде привличен в процеса. В този случай, той никога не може да извърши лъжесвидетелстване. Очевидецът става свидетел, когато бъде призован по съответния ред от компетентния орган. В наказателното право това са прокурорът, разследващите органи или съдът.
Възможно е някой да е свидетел и без да е очевидец на каквото и да е. В рамките на процеса често се случва някой да бъде привлечен като свидетел и без да е видял или чул нещо. В този случай, ако е призован по надлежния ред, то свидетелят следва да се яви и да изложи обстоятелствата, които знае по случая. Например, когато е призован управителят на фирмата, за да потвърди дали някое лице е негов служител или не. Друг пример, особено при шофиране след употреба на алкохол или наркотици, е този, при който е призован собственик на автомобил, за да отговори дали доброволно е предоставил МПС-то на управлявалия.
Форми на лъжесвидетелстване.
Престъплението лъжесвидетелстване има две форми – затаяване на истина или потвърждаване на неистина.
Затаяването на неистината представлява несъобщаването на някой факт, който в действителтелност се е случил. Такъв пример е, когато свидетелят твърди, че не е видял как обвиняемият натиска спуска при умишлено убийство, а в действителност да го е възприел. Или пък да твърди, че не си спомня как приятелят му е изнесъл вещите от къщата на пострадалия при кражба и т.н.
Nota Bene! Следва да се прави разлика между затаяване на истина и отказ от свидетелстване. Всеки един, който е конституиран като свидетел, може да се откаже от задължението си при следните няколко хипотези:
- Когато би уличил себе си, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство, в извършване на престъпление.
- Винаги, когато трябва да свидетелства срещу съпруга, възходящите, низходящите, братята, сестрите и лицето, с което се намира във фактическо съжителство.
- Когато обстоятелствата са му станали известни в качеството на защитник или повереник или в качеството на преводач при срещите между обвиняемия и защитника му.
- Винаги, независимо от причините, срещу глоба в размер до 1000 лв.
Когато свидетелят се е отказал от свидетелстване, то той се заличава от това негово процесуално качество и същият не може да извърши лъжесвидетелстване!
Потвърждаването на неистина представлява признаването на факти, които в действителност не са се случили. Например, когато свидетелят потвърди пред разследващите органи, че е бил заедно с извършител на престъпление, докато в действителност последният е направил бягство от ПТП или др.
Субективна част и наказание за лъжесвидетелстване.
На последно място, за да е налице лъжесвидетелстване е необходимо престъплението да е извършено с форма на вина – пряк умисъл. Това означава, че деецът следва да съзнава, че затаява истина или потвърждава неистина, заблуждавайки орган на властта докато лъжесвидетелства. Наказанието, което е предвидено в Наказателния кодекс за лъжесвидетелстване е лишаване от свобода до пет години.
Лъжлив превод.
Лъжливият превод по своята всъщност изключително много се доближава до престъплението лъжесвидетелстване. Преводачът участва в процеса, превеждайки написаното или казано на чужд език. Тълковникът от своя страна – предава нещо казано или написано с жестове от глухонеми и обратното. Точно и затова, ако същите не дават верен превод, препятстват правосъдието и ограничават възможността съдът да вземе решение, базирано на правдиви доказателства. Подобно на лъжесвидетелстването, престъплението може да бъде извършено единствено от преводач или тълковник, който е назначен в процеса. Престъплението се извършва единствено с пряк умисъл, като наказанието е същото като за лъжесвидетелстване.
Лъжливо заключение на вещо лице.
Последното престъпление от тази група е даването на устно или писмено невярно заключение. Това престъпление се извършва от вещи лица (експерти). Когато по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката се назначава експертиза. Това е така, защото съдът, както и разследващите органи, включително и адвокатите, са специалисти-юристи и няма как да имат енциклопедични познания във всички области на живота. Точно и затова по делото се назчава съответен експерт, който следва да отговори на поставените въпроси от съответната област. Отново, подобно на останалите престъпления от групата, ако вещото лице даде неправилно заключение, то съдът ще е лишен от възможността да реши делото на база достоверна информация.
По своята всъщност заключението на вещото лице е невярно, когато не се основава на съществуващите знания в дадената наука. Подобно на останалите престъпления не е нужно съответният орган да повярва на заключение или да го приеме. Достатъчно е то да не е вярно. За разлика от другите две престъпления, обаче, тук е възможно деянието да бъде извършено и по непредпазливост. Тоест, вещото лице да не съзнава, че дава невярно заключение, но е могъл и е бил длъжен да съзнае този факт при един по-внимателен и задълбочен преглед на всички обстоятелства във връзка със заключението.
Склоняване към лъжесвидетелстване, лъжливо заключение и превод.
Тъй като се касае за изключително важни обществени отношения – тези, свързани с правораздаването, законодателят е предвидил наказуемост и на неуспялото подбуждане към тези престъпления. Това е една от хипотезите, при които неуспялото съучастие, за което говорихме в един от предишните материали, се наказва.
По своята всъщост неуспялото подбудителство към тези престъпления се състои в мотивиране на друго лице да лъжесвидетелства, да даде неверен превод/тълкуване или заключение. При тази хипотеза, отново важат правилата за съучастие в престъпление, с тази разлика, че ако подбуждащият успее и склони лицето да извърши престъпление срещу правосъдието, то той ще отговаря, заедно с деецът към съответното престъпление. Ако не успее, едва тогава ще е налице хипотезата на неуспялото склоняване, която се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация или с лишаване от свобода до три години, когато случаят е особено тежък или се подбуждат повече от две лица.
Кога извършеното престъпление против правосъдието няма да се наказва?
С оглед на важността на тези отношения, законодателят е предвидил две хипотези, при които деецът е извършил престъплението, но въпреки това няма да бъде наказан:
- Когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление.
- Когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.
При първата хипотеза, законодателят изхожда от факта, че никой не е длъжен да уличава себе си в престъпление. Законът предвижда възможността за отказ от свидетелстване, още преди даването на показанията. Независимо от това, ако деецът е дал лъжливи показания, но се окаже, че даването на истински би го уличило в престъпление, то държавата прави компромис и не го наказва. Това е така, защото децът е бил воден, единствено от страха си от реализиране на наказателната му отговорност. Тази хипотеза, обаче, не се отнася по отношение на най-близките на деецът. Тоест, ако деецът е лъжесвидетелствал, не за да прикрие себе си, а някой друг, той ще понесе наказателна отговорност.
Втората хипотеза, подчертава още веднъж важността на отношенията, свързани с правосъдието. Чрез тази норма, законодателят подчертава, че е по-важно делото да бъде разрешено правилно, отколкото деецът да бъде наказан. Точно и затова, ако са налице предпоставките – делото по което са дадени показанията да не е приключило и срещу дееца да не е възбудено друго наказателно преследване във връзка с престъпление срещу правосъдието, той няма да бъде наказан, а съдът ще има възможност да събере нови, правдиви доказателства и да постанови правилно решение.
Възобновяване вследствие на лъжесвидетелстване.
На последно място, както вече обсъдихме в предишния материал, посветен на възобновяването на наказателно дело, то доказването на някое от тези престъпления и влизането в сила на присъда за тях е винаги основание за възобновяване на делото. Това е така, защото неправилното решение или присъда е съществено за демократичната държава, при която въховенствето на закона е основен принцип.
Ако считате, че по дело, по което сте страна е извършено някое от обсъдените в материала престъпления, то моят съвет е да се свържете с адвокат – специалист в областта на наказателното право. По този начин ще си гарантирате максимално бързо и коректно разрешаване на казуса.
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
