„Дрифт” – това е сравнително ново явление по българските пътищата, което крие сериозни рискове за движението. Точно и затова предвидената санкция за дрифт е една от най-тежките в Закона за движението по пътищата. В днешния материал ще обсъдим какво точно представлява понятието за дрифт, според българското право. Какви са предвидените санкции и какви са най-честите причини, поради които съдилищата са отменяли глобите?
Понятие за дрифт.
Към 2022 г. липсва легално понятие за дрифт в българското законодателство. В буквален превод дрифт означава плъзгане, пързаляне. За целите на производствата, съдилищата често в своите актове възприемат, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез презавиване и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Самостоятелна санкция за дрифт в законодателството ни няма. Такъв вид поведение на пътя се възприема като използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен превозването на хора и товари. Дрифтът се подвежда под нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, чиято санкция предвижда 3000 лева глоба и 12 месеца „лишаване от право да се управлява МПС”. Отделно от това, ако водачът е собственик на автомобила, на място при констатиране на нарушението се издава Заповед за прилагане на административна мярка (ЗПАМ), с която временно се спира от движение МПС-то за срок от 3 месеца. По изключение е възможно спирането от движение на МПС, собственост на друго лице. В този случай, трябва да са налице данни, че собственикът е знаел, че предоставя автомобила си на лице, което ще го използва за дрифт.
Умисъл за дрифт.
От създаването на нормата през 2017 г. досега са обжалвани близо 1000 наказателни постановления. Голяма част от тях са отменени от съдилищата, заради недоказване на умисъла за дрифт. В тежест на административнонаказващия орган, в случая пътна полиция, е да докаже, че водачите целенасочено са управлявали автомобила по начин, по който да бъде изведен напречно на завоя. За да се възприеме, че това деяние е умишлено следва да бъде доказано, че преди момента на занасянето на автомобила, водачът съзнава че той ще занесе и иска това да се случи.
Преценката за умишленото поднасяне се прави от съответните полицейски служители, станали свидетели на нарушението. Те следва да преценят на място голям обем от информация, при която да стигнат до извод за умисъл. Точно и затова, обикновено в хода на съдебното заседание се доказва, че дори да е налице дрифт, то някакви други фактори са били в основата на занасянето: лоши метрологични условия – сняг или дъжд; наличието на разпиляно масло или пясък на пътя; внезапно настъпил проблем с автомобила и др.
Понятието за път.
Втора съществена особеност, за да може да е налице нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, е дрифтът да е станал на път, отворен за обществено ползване. За разлика, от понятието „дрифт”, то понятието за път има своя легална дефициния. Съгласно разпоредбата на § 6., т.1 от ЗдВП: “път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Другата най-честа причина, заради която отпадат наказателните постановления за дрифт, е именно това, че занасянето е извършено на път, който не е отворен за обществено ползване. Такива места могат да бъдат поляни, затворени летища или друга частна собственост. Ако мястото е такова, в което няма свободен достъп за пешеходци или други участници в движението, то липсва обществената опасност на деянието и то не е наказуемо.
Nota Bene! Това правило е важимо за всички нарушения на ЗДвП, включително и най-тежките сред тях, като шофиране след употреба на алкохол или наркотици, отказът от тест за алкохол и/или наркотици или дори пътно-транспортно произшествие (ПТП).
Други основания за отмяна на санкцията за дрифт.
Извън двете най-чести основания за отмяната на наказателното постановление, в голям брой от случаите съдът е отменял санкцията на изцяло формални основания. Това са най-често пропуски, които се забелязват от специалисти в областта. Те са свързани с липсата на основни елементи в акта или наказателното постановление. Такива са, например, непосочването на свидетел на нарушението, липсата на достатъчно описателни белези на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и др.
Тъй като санкцията е една от най-тежките в закона, то моят съвет е да се консултирате с адвокат – добър специалист по административнонаказателно право. В практиката често се случва наказателно постановление за дрифт да изглежда напълно необжалваемо в очите на клиента, но въпреки това, след един детайлен анализ на ситуацията, да се окаже, че шансовете за оборването му в съда са доста големи.
Средства и срокове за защита.
Пред едно лице, което е наказано за дрифт, стоят няколко възможности за защита. На първо място, ако е наложена ЗПАМ, тя подлежи на самостоятелно обжалване пред съответният административен съд. Срокът за обжалване е 14-дневен от връчването й.
Втората възможност е написване на възражение пред органите на КАТ. Срокът за възражение е 7-дневен, след връчването на Акта за установяване на административно нарушение.
Nota Bene! При написването на възражението, моят съвет е да се обърнете към специалист. В противен случай е възможно да се стигне до затрудняване на работата на адвоката при по-нататъшно обжалване.
Ако възраженията бъдат възприети от административнонаказващия орган, което е значително рядка хипотеза, то не се издава наказателно постановление и административнонаказателната преписка приключва без да се наложи предвидената санкцията. Актът не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд!
Третата и последна, но най-ефективна възможност за защита, е чрез обжалването на наказателното постановление. То се обжалва в 14-дневен срок след връчването му, чрез началника на КАТ пред районния съд. В процедурата пред съда се разглежда цялата административна преписка като съдът може да отмени или потвърди наказанието. То не подлежи на намаляване, защото е фиксирано от закона. Съдът проверява наказателното постановление пред две инстанции, като по време на обжалването му, санкцията не влиза в сила.
Nota Bene! При обжалване на НП или ЗПАМ и спечелване на делото, всички направени разноски подлежат на възстановяване от органите на КАТ. В това число влиза и заплатеното адвокатско възнаграждение!
Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .
