Наказателно право

Обида

Обида

Какво представлява престъплението обида?

Обида представлява казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Това престъпление може да се извърши в две форми – както чрез изричането на обидни думи, така и извършването на унизителни действия (например наплюване или показване на среден пръст).

Честта представлява оценката на човека спрямо другите членове на обществото. Достойнството, от своя страна, е оценката на пострадалия в собствените му очи. Именно достойнството е пряко засегнато от престъплението обида. И тъй като достойнството е строго индивидуално качество, престъплението обида остава престъпление и когато опозоряващите обръщения са верни. Пример: Когато пострадалият е със закръглени форми, но въпреки това получи обидно обръщение заради тях.

Присъствена и отсъствена обида.

Обидата се квалифицира като присъствена, когато е насочена директно към пострадалия. Съдебната практика възприема, че не е необходимо обидата да е задължително във физическото присъствие на пострадалия. Тя може да бъде извършена и по телефон, чат, писмо и др. За да е налице престъплението обида, обаче е нужно извършителят да адресира обидните твърдения лично към пострадалия.

Nota Bene! Съобразно трайната практика, за да се възприемат като доказателства записи от телефонни разговори, то следва записващият да е известил отсрещната страна, че се прави запис. В противен случай записите се отхвърлят в съда.

Отсъствена обида е налице, когато презрителните твърдения са отправени към трето лице, а не към пострадалия. Този вид обида НЕ Е квалифицирана като престъпление и не се преследва от закона. Единственото изключение е когато военен даде презрителни оценки за своя началник пред трето лице (чл. 378, ал. 3 от НК).

Пример за отсъствена обида е когато в разговор между двама души един от тях нагруби трето лице, неучастващо в разговора. Ако обидата е отправена в конферентен разговор или общ чат в който присъства и нагрубеното лице, то тя се смята присъствена и е наказуема.

Наказуемост на обидата.

Предвиденото наказание за обида е глоба от 1000 лв. до 3000 лв. Заедно с глобата, съдът може да наложи и наказание обществено порицание. Когато обидата е нанесена публично, разпространена чрез средствата за масова информация или е извършена от длъжностно лице или срещу длъжностно лице в кръга на функциите му, глобата е от 3000 лв. до 7000 лв., като в този случай задължително се налага и обществено порицание. Ако пострадалият от престъплението е отговорил на обидата с обида, то съдът може да освободи и двамата от наказание.

Nota Bene! За да се счита обидата за публична е необходимо на мястото, където е нанесена, да са присъствали минимум две лица, които са могли да възприемат казаното или извършеното. В този случай няма значение дали мястото е обществено или не.

Към месец март 2022 е внесен законопроект, с който се цели намаляване на наказанията. Така, ако той бъде гласуван, наказанието за общия състав на обидата ще е от 500 лв. до 3000 лв., а за квалифицирания от 1000 лв. до 7000 лв.

Как се доказва обида?

Престъпленията против честта и достойнството са винаги престъпления от частен характер. Това означава, че доказването на този вид престъпления зависи единствено от пострадалия. Тяхното преследване започва с частна тъжба до съда, без да се води разследване от органите на МВР и прокуратурата. Срокът за подаването на частната тъжба е шест месеца от деня, в който е извършено престъплението.

Поради тази причина този вид престъпления са трудно доказуеми. Моят съвет към пострадалите е да потърсят помощта на експерт по наказателно право, преди да подадат частната си тъжба. Един опитен специалист ще им даде насоки за това как да бъде оформена тъжбата и по какъв начин може да се докаже престъплението. В противен случай рискуват да загубят делото и да бъдат осъдени да заплатят разноски на обвиненото лице, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Обезщетение

Пострадалите от това престъпление имат право на обезщетение за накърненото им достойнство, както и всички останали вреди, които са претърпели. Такива могат да бъдат отрицателни емоции, стрес, безсъние, депресивни състояние и др. Искът може да бъде предявен, както успоредно с наказателното дело, така и отделно в граждански съд. Стойността на обезщетението трудно може да се определи предварително, защото зависи от конкретните особености на всеки казус.


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Там ще намерите още теми в раздел “административно право”, както и в раздел: “наказателно право” .

5/5 - (6 votes)

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *