Затъмнени стъкла? Тълкувателно решение по наш сигнал.

Как убедихме Инспектората на Висшия съдебен съвет да предложи на Върховния административен съд да приеме Тълкувателно решение за това как следва да се процедира при нарушение за затъмнени стъкла на автомобилите?

В настоящия материал ще ви запознаем с поредния голям успех на кантората ни. Или по-конкретно съзряхме противоречива практика и по наш сигнал се отправя искане за тълкуване на въпроса как следва да се процедира при разглеждане на дело за затъмнени стъкла на автомобилите. Следва да уточним, че всички лични данни, посочени по-долу, са публикувани с изричното писмено желание на клиента.

Затъмнени стъкла – казусът.

Жалбоподателят Кристиян Георгиев шофира автомобил, на който всички стъкла са затъмнени с фолио. Затъмняването е извършено в нормите и е до 70% светлопропускливост – както изисква законът. Кристиян е спрян за проверка от органите на КАТ. Без да бъде измерена светлопропускливостта на прозорците му е съставен акт. Също така втомобилът му е спрян от движение. Заповедта, с която автомобилът се спира от движение, е оспорена пред компетентния съд по постоянния му адрес. Със свое решение Административен съд – София град (АССГ) отменя заповедта, връща автомобила в движение, а полицията е осъдена да запати всички разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В последствие бива издадено наказателно постановление от КАТ-Червен бряг. Наложена му е глоба, която е оспорена пред Районен съд – гр. Червен бряг. Противно на колегите им от София, съдиите в малкия град приемат, че нарушението е извършено и потвърждават наложената глоба. В своите мотиви посочват решения на Върховния административен съд, които са приети преди промяната на Закона за движение по пътищата през 2017 г. Именно тогава е установено, че всеки един гражданин може да шофира със затъмнени стъкла – предно и странични предни, стига затъмняването им да е до 70% светлопропускливост. Решението на Районен съд – Червен бряг беше обжалвано пред Административен съд – Плевен, който, учудващо за нас, го потвърди като правилно и законосъобразно.

Искането за възобновяване.

Въпреки че решението беше потвърдено, със Кристиян решихме да опитаме да възобновим производството. Търсейки свързана съдебна практика, установихме че съдилищата в страната са разделени на две в становищата си и практиката си по въпроса:

• Някои съдебни състави приемат, че е достатъчно, само да е установено поставянето на фолио или да е налице твърдение от актосъставителя, че прозрачността на стъклата е намалена, с което автоматично се предполага, че водачът нарушава закона.
• Други застъпват обратното становище, позовавайки се на презумпцията за невиновност. Според тях е необходимо нарушението да бъде доказано в условията на пълно главно доказване, като доказателствената тежест за това носи административно-наказващия орган.  В конкретиката на казуистиката, това е възможно чрез измерване на светлопропускливостта на стъклата с техническо устройство. Впрочем, така е уреден въпроса и в повечето държави-членки на ЕС.

Обобщихме практиката за затъмнени стъкла и я инкорпорирахме в искането за възобновяване. Решихме към получателите да добавим и Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Съобразно Закона за съдебната власт, същият освен за допуснати нарушения от страна на магистратите, следи и за формирането на противоречива съдебна практика и сезира компетентните органи за необходимостта от образуване на тълкувателния решения. От своя страна тълкувателните решения имат за цел уеднакяване на съдебната практика. Тълкуванията по правилното приложение на закона са задължителни за всички съдилища.

Отговорът от ИВСС.

След запознаване с аргументите и самостоятелен задълбочен преглед, от ИВСС ни беше отговорено, че ще бъде отправено искане до Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение, което да отговори на следния въпрос:

• Кое правило е приложено при установяване на нарушението по чл. 105, ал.3 от ЗДвП („затъмнени стъкла“)? Дали е правилото на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, което предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Или следва да се прилага презумпцията на чл. 16 от НПК, според която „обвиняемият“ се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Как ще се развие казусът и какво ще бъде произнасянето на ВАС по спорния въпрос е в компетенцията на върховните съдии. Личното ми мнение обаче е, че на поставения въпрос следва да се отговори в духа на втората хипотеза – прилага се презумпцията за невиновност по НПК. Тази презумпция освен в НПК е закрепена и в Конституцията на Република България. А според правилата за степенуване на нормативните актове, то тя се се ползва с предимство над всички закони. Респективно, цялата практиката в обратната посока е неправилна и нейното съществуване е единствено с цел валидация на незаконосъобразните действия на полицията и е резултат от възприетата държавна политика на нулева толератност срещу нарушенията на пътя. „Затъмнени стъкла“ като деликт, макар и леконаказуем, е обхванат от тази целенасочена политика.

Защо органите, а не водачът следва да доказва колко са затъмнени стъкла?

Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде, самоцел на държавата. В този смисъл е Решение №4 по к.д. №29/2024 г. на Конституционния съд.  В административнонаказателното производство правоприлагащите органи с нормативно установени правомощия да налагат административни наказания са административнонаказващият орган и съдът.

Административното наказване е приравнено на обвинение.

В този случай, независимо че се отнася за административнонаказателно производство, е налице наказателно обвинение. В този смисъл е практиката на Европейския съд по правата на човека и на българските съдилища по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Nota Bene! Това изисква степен на нормативна защита на правната сфера на извършителя, еквивалентна на предоставяната в наказателния процес!

Налагането на административни наказания за извършени административни нарушения по правното си естество е правоприлагане. То се осъществява от несъдебни органи и поради това, че засяга висши ценности, винаги трябва да подлежи на съдебен контрол. Следователно върху разпоредба, приложима при разглеждането на този вид дела, по необходимост следва да се отчитат конституционните изисквания относно функцията на съдилищата в системата на органите на държавната власт. В практиката на КС не подлежи на съмнение, че според Основния закон съдебната власт е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като чрез правораздавателния акт на съдилищата се осъществява правозащитната функция на държавата (Решение Nº 3/2015 г. по к. д. Nº 13/2014 г.). Осъществявайки тази функция, органите на съдебната власт се ползват с институционална и функционална независимост, основана на принципа на разделение на властите в чл. 8 от Конституцията и прогласена в чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване следва да се носи от административно-наказващия орган.

В тази връзка и през призмата на ЗАНН административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление. Арг. от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 и чл. 16  НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд. Съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Презумпцията за доказателствената сила на АУАН е валидна в производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила!

Ако се приеме първата хипотеза, т.е че твърдения за нарушител следва да доказва невиновността си, това според утвърдената конституционна практика би нарушило правото на защита по смисъла на чл. 56 във вр. с чл. 122, ал. 2 от Конституцията. Правилната индивидуализация на административнонаказателната отговорност изисква съблюдаване на принципите на справедливост и хуманност. Административнонаказателната репресия следва да бъде пропорционална и ориентирана към постигане на легитимна цел от обществен интерес. В случая с масовото санкциониране на водачи за „затъмнени стъкла“, наблюдаваме тревожно отклонение от този принцип. Под претекст за опазване на пътната безопасност, органите на МВР упражняват контролна дейност, която по своето естество все повече наподобява „отчитане на дейност“, лишено от реален принос за намаляване на пътнотранспортния травматизъм.

Заключение.

Пътната безопасност е висша ценност, но тя не може да служи като параван за административна произволност и статистическо отчитане. Санкциите трябва да бъдат насочени към реалните заплахи на пътя, а не арбитрарно към всички граждани. Необективното правоприлагане не само руши доверието в институциите, но и създава правна несигурност. Ще следя с нетърпение развитието на казуса, защото голяма част от посочените решения са част от личната ми практика като адвокат.

Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали. Повишеният обем от работа в кантората ме възпрепятства да публикувам регулярно материали с правна насоченост. Подробна дисекция на разпоредбата, касаеща казуистиката с нарушението „затъмнени стъкла“ е част от материалите, стоящи като чернова. Очаквайте скоро нейното публикуване.